Навот побърза да смени темата.
— Хайде да си поръчаме нещо за ядене — предложи той. — Иначе сервитьорът може да си помисли, че сме двама шпиони, говорещи по работа.
— И всъщност е точно така, нали, Узи? Със сигурност не си бил целия този път до Умбрия само за да ми кажеш, че има хора, които биха желали да съм мъртъв.
— В действителност се чудехме дали не можеш да ни направиш една услуга.
— Каква услуга?
Навот отвори менюто си и се намръщи.
— Боже мой, виж всичките тези видове паста6!
— Не обичаш ли паста, Узи?
— Обичам, но Бела казва, че дебелея от това.
Той разтри с два пръста горната част на носа си и сложи новите очила.
— Колко килограма трябва да свалиш преди сватбата, Узи?
— Тринайсет — отговори мрачно Навот. — Цели тринайсет килограма.
4. Асизи, Италия
Те излязоха от ресторанта по тъмно и се присъединиха към процесия от монаси капуцини в кафяви раса, които се движеха бавно по тясната улица към базиликата „Свети Франциск“. В големия вътрешен двор духаше прохладен вятър. Узи се отпусна на една каменна пейка и заговори за убития:
— Името му е Александър Лубин. Работел за списание „Московская газета“. Бил убит в хотелска стая в Куршевел няколко дни след Коледа. По онова време останалият свят не обърнал особено внимание на убийството му. Ако си спомняш, вниманието му бе насочено към Лондон, където дъщерята на американския посланик току-що бе спасена от ноктите на „Мечът на Аллах“.
Габриел седна до Навот и се загледа в две момчета, които играеха футбол близо до стълбището на базиликата.
— От „Газета“ заявили, че Лубин е бил в отпуск в Куршевел, но френската полиция стигнала до друго заключение. Те твърдят, че е бил там по работа. За съжаление, в стаята му нямало нищо, което да покаже каква точно е била тя.
— Как е бил убит?
— С една прободна рана в гърдите.
— Това не става лесно.
— Нещо повече, убиецът е успял да го извърши по такъв начин, че никой нищо не е усетил. Хотелът е малък, със слаба охрана. Никой не си спомня да го е виждал.
— Професионалист?
— Така излиза.
— Напоследък руските журналисти мрат като мухи, Узи. Какво общо има това с мен?
— Преди три дни се е получило обаждане по телефона в посолството в Рим. Мъжът се представил като Борис Островски, главен редактор на „Газета“. Той казал, че има да предаде важно съобщение относно сериозна заплаха за сигурността на Запада и Израел. Заявил, че иска да се срещне с някого от израелското разузнаване, за да обясни естеството на заплахата.
— Каква е тя?
— Още не знаем. Разбираш ли, Островски иска да се срещне с определен агент от израелското разузнаване — мъж, чиято снимка често се появява във вестниците, задето е спасил живота на важни хора.
Светкавица на фотоапарат озари предния двор като мълния. Навот и Алон се изправиха едновременно и се отправиха към базиликата. Пет минути по-късно, след като слязоха по безкрайното стълбище, те стояха в мрака на Долната църква пред гробницата на свети Франциск. Узи заговори шепнешком:
— Опитахме се да обясним на Островски, че в момента не си свободен да отидеш на среща, но се опасявам, че той не е от хората, които приемат „не“ за отговор. — Навот погледна към гробницата. — Костите на този приятел наистина ли са там?
Габриел поклати отрицателно глава.
— Църквата грижливо пази в тайна точното място на останките му заради крадците на реликви.
Узи замълча за момент, обмисляйки тази информация, после продължи сбития си разказ:
— От булевард „Цар Саул“ решиха, че Борис Островски е човек, който заслужава доверие, и с нетърпение чакат да чуят какво има да съобщи.
— И искат аз да се срещна с него?
Навот кимна еднократно с голямата си глава.
— Нека го направи някой друг, Узи. Не забравяй, че съм на меден месец. А и това е против всички правила в занаята. Ние не приемаме искания на случайни хора. Срещаме се с когото ние искаме, при обстоятелства, които ние избираме.
— Убиецът поучава полицая относно правилата на занаята?
От мрака внезапно изникна монахиня и посочи табелата, която забраняваше да се говори в зоната около гробницата. Габриел се извини и отведе Навот в нефа7, където група американци слушаха внимателно беседата на един свещеник в расо. Никой не забеляза двамата израелски шпиони, които разговаряха тихо пред светилника с молитвени свещи.