— Знам, че това нарушава всички наши правила — продължи Узи, — но ние искаме да узнаем какво има да ни казва Островски. Освен това няма да се откажем да държим под контрол мястото. Ти можеш да решиш кога и къде ще се проведе срещата.
— Къде е отседнал?
— Барикадирал се е в една стая в хотел „Екселсиор“. Ще остане там до вдругиден, след което ще отпътува за Русия. Даде да се разбере, че не иска никакви контакти с нас в Москва.
Навот измъкна една снимка от вътрешния джоб на сакото си и я подаде на Габриел. На нея се виждаше около четиридесет и три-четири годишен оплешивяващ мъж с наднормено тегло и червендалесто лице.
— Дадохме му няколко указания как да се увери, че не е следен утре следобед. Той трябва да излезе от хотела точно в един и половина на обяд и да посети четири места: Испанските стъпала, фонтана „Треви“, Пантеона и площад „Навона“. Когато стигне до „Навона“, трябва да направи една обиколка на площада и после да седне в кафене „Тре Скалини“.
— Какво ще стане, като седне в „Тре Скалини“?
— Ако е следен, ние се оттегляме.
— А ако е чист?
— Ще му кажем къде да отиде след това.
— И къде ще е това? В безопасна квартира?
Узи поклати отрицателно глава.
— Не искам да припарва до нашите квартири. Предпочитам да се срещнете на обществено място — някъде, където ще изглежда, че сте двама непознати, които разменят банални фрази. — Той замълча колебливо, после добави: — Място, където въоръжен мъж не би могъл да го последва.
— Чувал ли си за Московските правила, Узи?
— Аз живея според тях.
— Тогава може би си спомняш третото правило: „Предположи, че всеки потенциално е под контрола на противника“. Напълно възможно е да си създадем големи проблеми, срещайки се с човек, който ще ни предостави куп руски лайна. — Алон погледна към снимката. — Сигурни ли сме, че този мъж наистина е Борис Островски?
— От московската ни централа казаха, че е той.
Габриел пъхна снимката обратно в плика и огледа вътрешността на Долната църква.
— За да се върна в страната, трябваше да дам тържествено обещание на Ватикана и италианските тайни служби: никаква оперативна работа на италианска територия.
— Кой казва, че ще вършиш оперативна работа? Просто ще проведеш един разговор.
— С руски редактор, който току-що е загубил един от репортерите си, ликвидиран от професионален убиец в Куршевел. — Алон бавно поклати глава. — Не знам за теб, Узи, но аз мисля, че не е добре да лъжеш папата.
— Шамрон е нашият папа, а той иска това да бъде изпълнено.
Габриел изведе Навот от базиликата и двамата тръгнаха по тъмните улици. Бат левейхата безшумно ги следваше. Тази история никак не му харесваше, но трябваше да признае, че е любопитен какво ли е съобщението, което руснакът искаше да им предаде. Задачата имаше и още едно потенциално предимство. Можеше да я използва като начин да се измъкне веднъж завинаги от Ари. Докато пресичаха Пиаца дел Комуне, Алон изброи исканията си:
— Ще изслушам какво има да казва, после ще напиша доклад и приключвам с това.
— Точно така.
— Ще се върна във фермата в Умбрия и ще довърша картината. И никакви други оплаквания от Шамрон. Никакви предупреждения за моята безопасност.
Навот се поколеба, след това кимна утвърдително.
— Кажи го, Узи. Кажи го пред Бог тук, в свещения град Асизи.
— Можеш да се върнеш в Умбрия и да реставрираш картината колкото си искаш. Никакви други оплаквания от Шамрон. Никакви предупреждения от мен или когото и да било относно пълчищата терористи, които искат да те убият.
— Островски поставен ли е под наблюдение от централата в Рим?
— Да, един час след първото обаждане.
— Кажи им да се оттеглят. Иначе рискуваш неволно да разкриеш нашия интерес пред италианските служби за сигурност или някой друг, който го следи.
— Добре.
— Имам нужда от агент за проследяване, на когото мога да се доверя.
— Някой като Ели?
— Да, някой като него. Къде е той?
— На разкопки някъде край Мъртво море.
— Качи го на зазоряване на самолет на „Бен Гурион“. Кажи му, че ще се срещнем в „Пиперно“. Да си поръча бутилка „Фраскати“ и порция filetti di baccala8, докато ме чака.