— Аз я обичам пържена — вметна Узи.
— В „Пиперно“ предлагат най-хубавото филе в Рим. Защо не се присъединиш към нас на обяд?
— Бела казва, че трябва да се въздържам от пържена храна. — Навот се потупа по издутия корем. — Казва, че от нея много се дебелее.
5. Вила дей Фиори, Умбрия
Габриел вярваше, че да реставрираш картина на стар майстор означава да се отдадеш телом и духом на платното и на художника, който го е нарисувал. Картината бе винаги на първо място в мислите му, когато се събудеше, и последното нещо, което виждаше, преди да заспи. Дори и в сънищата си не можеше да избяга от нея, нито можеше да мине край платното, което реставрира, без да спре да разгледа внимателно работата си.
Сега той изключи халогенните лампи и се качи по каменните стъпала до втория етаж. Киара лежеше, облегната на лакът, и разсеяно прелистваше дебело модно списание. Кожата й бе загоряла от слънцето в Умбрия, а кестенявата й коса се ветрееше леко от бриза, който подухваше през отворения прозорец. От радиочасовника на нощното шкафче се разнасяше ужасна италианска естрадна песен; две италиански знаменитости водеха задълбочен, но безмълвен разговор на екрана на телевизора, чийто звук бе намален. Габриел насочи дистанционното към телевизора и го изключи.
— Хей, аз го гледах — каза тя, без да поглежда към него.
— О, наистина ли? И за какво говореха?
— Нещо, свързано с някакви мъж и жена. — Киара близна показалеца си и грациозно отгърна страницата на списанието. — Вие забавлявахте ли се, момчета?
— Къде е пистолетът ти?
Тя вдигна ъгълчето на кувертюрата и дръжката от орехово дърво на една деветмилиметрова берета проблесна на светлината на нощната лампа. На Алон му се искаше оръжието да е по-леснодостъпно, но устоя на импулса да я смъмри. Независимо от факта, че не бе пипала пистолет, преди да я вербуват, Киара обикновено показваше по-добри резултати на стрелбището в сутерена на булевард „Цар Саул“ — доста забележително постижение, като се има предвид фактът, че беше дъщеря на главния равин на Венеция и бе прекарала ранните си младежки години из спокойните улици на старото еврейско гето в града. Официално тя все още бе с италианско гражданство. Връзката й със Службата бе тайна, както и бракът й с Габриел. Киара покри отново беретата и отгърна нова страница.
— Как е Узи?
— Той и Бела ще се женят.
— Това сериозно ли е, или са празни приказки?
— Трябва да видиш очилата, които му е купила.
— Когато един мъж остави жена да му избира очилата, е само въпрос на време да застане под хупата9 и да счупи с крак чашата10. — Тя вдигна очи и внимателно го огледа. — Може би е време да си прегледаш очите, Габриел. Снощи ги беше присвил, докато гледаше телевизия.
— Възможно е, очите ми бяха преуморени от работа.
— Никога досега не си го правил. Габриел, знаеш, че си на възраст, когато повечето мъже…
— Нямам нужда от очила, Киара. А когато ми потрябват, със сигурност ще се консултирам с теб, преди да си избера рамките.
— Изглеждаш много изискан, когато носиш очила за прикритие. — Тя затвори списанието и намали звука на радиочасовника. — Е, затова ли Узи е изминал целия този път до Италия? За да ти каже, че ще се жени?
— От „Мечът на Аллах“ са се заклели да ме убият. Шамрон се тревожи за нашата безопасност.
— Звучи ми като нещо, което можеше да се обсъди по телефона, скъпи. Със сигурност Навот е имал да ти казва повече от това.
— Иска да свърша нещо за него в Рим.
— Така ли? Какво е това нещо?
— Информацията е секретна, Киара. Нуждаеш се от разрешително за достъп.
— Нуждая се от яснота защо трябва да прекъснеш медения ни месец и да хукнеш да изпълняваш някаква задача.
— Не е задача. Ще се върна утре вечер.
— Каква е работата, Габриел? И недей да се криеш зад глупавите правила и наредби на Службата. Винаги сме си казвали всичко. — Тя замълча за момент. — Нали?
Алон приседна в края на леглото и й разказа за Борис Островски и необичайното му искане за среща.
— И ти се съгласи? — Киара събра косата си на кок и разсеяно взе да потупва леглото в търсене на шнолата си. — Само аз ли отчитам възможността да попаднеш право в капана?
— Може и на мен да ми е минало през ума.
9
Балдахин, под който стоят младоженците. Той символизира единението и хармонията помежду им, като същевременно неговите четири отворени страни означават и обвързаност на двойката с обкръжаващия свят. — Б.пр.
10
Елемент от еврейския сватбен обред — младоженецът чупи с крак чашата, от която с булката са пили вино. Това се смята за символ на вярата и новото начало. — Б.пр.