Защо супермаркетът работеше денонощно, беше мистерия, понеже в два часа той беше празен. Тримата крачеха по безкрайните пътеки, като грабваха бързо разни неща от рафтовете: чисти дрехи, превръзки и антисептични лекарства, чифт големи слънчеви очила, достатъчно снакс и кола, за да имат енергия за пътуването в ранни зори. Когато избутаха количката си до касата, сънливата продавачка погледна към окото на Габриел и потръпна. Елена обясни презрително, че нейният „съпруг“ е пропаднал с колата в крайпътната канавка — шофирайки здраво почерпен с водка, разбира се. Продавачката поклати тъжно глава, докато маркираше покупките.
— Руски мъже — промърмори тя. — Никога няма да се променят.
Габриел отнесе торбите при колата и двамата с Елена се качиха отново на задната седалка. Булганов, който седеше сам отпред, им разказа една история, докато шофираше към центъра на Москва. Това беше историята на млад офицер от КГБ, който никога не повярвал истински на лъжите на Ленин и Сталин и който мълчаливо вдигнал тост с чаша водка, когато илюзорната империя най-сетне рухнала. Този млад офицер се опитал да подаде оставка след падането на комунизма, но бил убеден от наставника си да остане и да помогне за превръщането на КГБ в една наистина професионална служба. Той се съгласил неохотно и бързо се издигнал в йерархията на службата наследник — ФСБ, само за да види как тя се изражда в нещо още по-лошо от КГБ. Тогава този млад мъж поел голям риск, като обединил силите си с група офицери, които се надявали да реформират ФСБ. Тихомълком — обясни Булганов. — Отвътре. Но много скоро съзаклятниците осъзнали, че висшите офицери и господарите им в Кремъл не желаят реформи. Затова групата преминала в нелегалност. И започнала да съставя досие.
— Нашето досие показва грозната истина. Връзката на ФСБ с поръчкови убийства, проституция и наркотици. Участието й в операциите на непочтени олигарси. И по-лоши неща. Кой според вас бомбардира онези жилищни сгради и предостави на нашия президент претекст да оправдае новото ни нахлуване в Чечня? Цялата ми служба е едно криминално предприятие. И управлява Русия.
— Как попаднах точно на теб онази нощ в Лубянка?
— Ироничното е, че всичко беше организирано. Наблюдавахме те от момента, в който слезе от самолета в Санкт Петербург. И трябва да призная, че ти се справи много добре. Не заподозряхме нищо дори когато влезе в контакт с Олга Сухова. Мислехме те за Натан Голани от Министерството на културата на Израел.
— Значи не си знаел, че Аркадий и Иван са възнамерявали да ни убият онази нощ?
— Не, нямах никаква представа. Отначало си помислих, че си се озовал на неподходящото място в неподходящото време. Но ти оцеля и спаси Олга, а това създаде сериозни проблеми на Иван. Едва не те изгубих, когато те задържаха в Лубянка. Самият Иван Харков се обади по телефона на шефа. Той знаеше истинското ти име и истинската ти професия. Настояваше да те изведат в някое поле и да те убият. От горе ми заповядаха да направя точно това. Аз се съгласих и започнах да печеля време. После, слава богу, службата ти вдигна такъв шум, че стана прекалено голяма хапка дори за устата на Иван Харков.
— Как ги убеди да не ме убият?
— Казах им, че ако се случи нещо с теб, докато си под крилото на ФСБ, ще настъпи истинска катастрофа в международните отношения. Казах им, че не ми пука какво ще прави с теб Иван, когато напуснеш страната, но не могат и с пръст да те докоснат, докато си на руска земя. Иван не беше доволен, но шефовете накрая видяха нещата от моята гледна точка. Аз те качих в микробуса и те закарах до границата, преди да са размислили. Онази нощ беше съвсем близо до смъртта, Алон, по-близо, отколкото някога си си давал сметка.
— Къде е досието сега?
— По-голямата част от него е тук — отговори руснакът, като се потупа отстрани по челото. — Документите, които успяхме да копираме и сканираме, се съхраняват извън територията на страната.
— Как се озова в онзи склад снощи?
— Предлагам стоката си и от двете страни на улицата.
— Станал си платен информатор на Иван?
Булганов кимна.
— Беше много по-лесно да събирам информация за сенчестите сделки на ФСБ, като участвам в част от тях. Освен това така си осигурих защита. Истинските продажници си мислеха, че съм един от тях. Знам много за операцията на Иван. Кой знае? Може би заедно знаем достатъчно, за да издирим онези ракети, без да се връщаме в „Дом на набережной“. Дори мен ме побиват тръпки, като влизам там. Пълно е с духове, да знаеш. Казват, че Сталин броди нощем по коридорите и тропа по вратите.