— Мислиш ли, че ще дойде? — попита Елена.
— Ще дойде — заяви Габриел. — Няма друг избор. Знае, че ако някога си покаже носа от апартамента, съпругът ти ще я убие.
Елена протегна ръка и докосна превръзката върху дясното му око.
— Направих най-доброто, на което съм способна. Трябва да се зашие. И не само това. Мисля, че звярът е успял да счупи нещо.
— Сигурен съм, че се разкайваше за постъпката си, когато видя пистолета в ръката ми.
— Не мисля, че изобщо е видял пистолета ти. — Тя го докосна по ръката. — Къде се научи да стреляш така?
— За нещастие, налагало ми се е да се упражнявам доста.
— Мога ли да ти призная нещо?
— Разбира се.
— Знам, че сигурно звучи ужасно от устата на съпругата на един убиец, но се радвам, че ги уби. Особено Аркадий.
— Трябваше да изчакам, докато излезеш оттам. Съжалявам, Елена.
— Ще мога ли да забравя някога?
— Не, никога.
Тя погледна към мобилния телефон и провери силата на сигнала.
— Наистина ли се казваш Габриел, или това също е лъжа?
— Това е истинското ми име.
Елена се усмихна.
— Има ли нещо смешно в името ми?
— Не, хубаво име е. Просто се сетих за последните думи на майка ми: „И нека ангелът господен бди над теб“. Изглежда, е била права69.
— Можем да я вземем, като напускаме града.
— Майка ми? Последното нещо, което би искал да направиш, е да шофираш до Украйна с майка ми на задната седалка. Освен това не е нужно да я вземаме веднага. Дори Иван не би наранил една стара жена. — Тя замълча за момент и го изгледа изпитателно. — Наистина ли си ангел господен?
— Приличам ли на ангел?
— Всъщност не. — Елена вдигна поглед към фасадата на сградата. — Наистина ли не знаеш къде са децата ми?
Той поклати глава.
— Излъгах Аркадий. Знам къде са.
— Кажи ми.
— Не още. Ще ти кажа, когато сме в безопасност зад границата.
— Виж! — Тя посочи към сградата. — Светна една лампа. Означава ли това, че го е пуснала в апартамента?
— Вероятно.
Елена погледна мобилния телефон.
— Звънни, по дяволите. Звънни!
— Успокой се, Елена. Три часът сутринта е и един полковник от ФСБ й казва да си събира багажа. Дай й малко време да осъзнае какво се случва.
— Мислиш ли, че ще дойде?
— Ще дойде.
Алон взе телефона от ръката й и попита как е разбрала, че картината на Касат е фалшификат.
— Заради ръцете.
— Какво им е на ръцете?
— Има напластяване на боя.
— И Сара ми каза същото.
— Трябвало е да я послушаш.
В същия момент телефонът иззвъня. Габриел го подаде на Елена.
— Да? — каза тя, после: — Да, да.
Погледна мъжа до себе си.
— Запали фаровете, Габриел. Тя иска да запалиш фаровете.
Алон присветна два пъти с фаровете. Елена произнесе още няколко думи на руски. Прозорецът на единайсетия етаж угасна.
Четвърта част
Жътвата
71. Вила дей Фиори, Умбрия
Vendemmia — годишният гроздобер, започна във Вила дей Фиори последната събота на септември. Тогава пристигна и неприятната новина, че реставраторът планира да се върне в Умбрия. Граф Гаспари обмисли набързо идеята да отскочи с колата дотам, за да информира лично заинтересованите. Накрая реши, че просто ще се обади по телефона на Маргерита.
— Кога се очаква да пристигне? — попита тя с внезапно одрезгавял глас.
— Не е сигурно.
— Разбира се. Сам ли ще бъде, или ще го придружава Франческа?
— И това не е сигурно.
— Да приемем ли, че ще работи отново?
— Можем само да се надяваме — каза Гаспари. — Но моите приятели от Ватикана ми казаха, че е претърпял някакъв инцидент. Не ми се вярва да е в особено приповдигнато настроение.
— И как ще забележим разликата?
— Бъди мила с него, Маргерита. Очевидно бедният човек е изстрадал доста.