До падането на нощта вниманието на всички беше насочено към Москва, но Кремъл мълчеше както през съветско време. Малко след 23,00 часа говорител на руския президент най-сетне даде кратко изявление, като отхвърли категорично каквато и да било връзка между подготвяния терористичен акт и законните продажби на руско оръжие на клиенти от Близкия изток. Ако ракетите действително са били осигурени от руски източник, заяви говорителят, значи това със сигурност е бил криминален акт, който щял да бъде разследван както подобава от руските власти. След няколко часа обаче истинността на руското изявление беше поставена под съмнение от една драматична статия, публикувана в лондонски вестник. Авторът й беше стар познайник на обитателите на Кремъл — Олга Сухова, бивш главен редактор на „Московская газета“.
Това беше един от най-любопитните аспекти в цялата история. Държана под истински домашен арест в московския й апартамент през по-голяма част от лятото, според слуховете Олга Сухова бе успяла да се измъкне от Русия с помощта на полковник от ФСБ на име Григорий Булганов. След като пресекли украинската граница с кола, двамата били настанени в безопасно жилище в Англия, където работили в тясно сътрудничество със служители на американските и британските разузнавателни служби, натоварени с издирването на ракетите SA-18. В замяна на съдействието й Олга получила „изключителните права“ върху определени подробности от случая — подробности, които тя бе публикувала по ефектен начин в лондонския вестник „Телеграф“.
Според сензационния й материал ракетите, иззети от европейските и американските власти, първоначално били продадени на източноафриканска република от руския бизнесмен и трафикант на оръжие Иван Харков. Харков осъществил продажбата с пълното съзнание, че оръжията ще бъдат препродадени на клон на Ал Кайда на Сомалийския полуостров. Освен това статията свързваше Харков и вече покойния му шеф на охраната Аркадий Медведев с убийствата на журналистите от „Газета“ Александър Лубин и Борис Островски.
През следващите няколко дни Олга Сухова беше във фокуса на вниманието на всички европейски и американски телевизии. Същото се отнасяше и за мъжа, с чиято помощ беше успяла да избяга — полковник Григорий Булганов от ФСБ. Той разказа за ширещата се корупция в старата му служба и предупреди, че новите господари на Кремъл са бивши главорези от КГБ, които планират да се конфронтират със Запада на всяка крачка.
В края на седмицата двамата с Олга подписаха изгодни договори за книга. А мъжът, който беше в центъра на бурята, не можеше да бъде открит никъде. Иван Борисович Харков, строителен предприемач, венчър капиталист70 и международен трафикант на оръжие, беше изчезнал безследно.
Авоарите му бяха иззети, банковите сметки — замразени. Внушителните му палати дълго време бяха обсадени денонощно от репортери и телевизионни оператори. Накрая, когато стана ясно, че Иван няма да се върне, репортерите се разотидоха в търсене на нова плячка.
Броят на страните, в които Харков внезапно попадна в списъка на издирваните за арест или разпит лица, беше голям — дори абсурден. Ситуацията наистина съдържаше голяма доза ирония, признаваха и най-предубедените наблюдатели. Коравосърдечният Иван беше подхранвал години наред смъртоносните граждански войни и конфликти в Третия свят, без почти никаква намеса от страна на Запада. И едва когато бе прекрачил някаква морална граница — когато се бе осмелил да продаде стоката си на силите на глобалния ислямски екстремизъм, — правителствата на цивилизования свят се бяха стреснали и го бяха взели на мушка. Дори Ал Кайда да беше успяла да осъществи планираната атака, отбеляза един авторитетен коментатор, броят на убитите щеше да е нищожен в сравнение с жертвите на оръжията и куршумите на Иван в Африка.
Всички решиха, че олигархът се е скрил някъде във вътрешността на Русия. Как бе успял да стигне дотам от Франция, където го бяха видели за последен път, беше доста спорно. Служителите на френската авиация признаха, че частният самолет на Харков е излетял от международното летище Кот д’Азюр сутринта на двайсет и шести август, въпреки че те били отхвърлили несекващите му молби да получи полетен план. От пресата настояха да узнаят дали френските власти са знаели за дейността на Иван по времето, когато е бил осъществен полетът. И ако да, защо са позволили на него и екипажа да излетят?
Изправени пред нарастващата медийна буря, френските власти най-накрая бяха принудени да признаят, че наистина са знаели за участието на Харков в продажбата на ракетите, но са му позволили да напусне територията на Франция поради „определени аспекти на операцията“. Независимо от въпросните аспекти, френските прокурори настояваха Иван да бъде върнат в страната, както и колегите им в Англия, където му бяха предявени цял куп криминални обвинения, вариращи от пране на пари до участие в подготовката на масово клане. Говорител на Кремъл отхвърли обвиненията като „западни лъжи и пропаганда“ и изтъкна, че руските закони не позволяват господин Харков да бъде екстрадиран и даден под съд. Говорителят каза още, че руските власти били в пълно неведение относно местонахождението на господин Харков и не разполагали с доказателства, че се намира в страната.
70
Хора, които разполагат със свободни средства и търсят да ги инвестират с по-голяма възвръщаемост. — Б.пр.