— А в най-лошия?
— Ще загубя почти напълно зрението на едното око. Нещо, което няма да се отрази добре на човек, който си изкарва прехраната като реставратор на картини.
— Изкарваш си прехраната, като браниш държавата Израел. — Репликата му бе приета с мълчание и той вдигна очи към върховете на дърветата, които се поклащаха от вятъра. — Какво става, Габриел? Не чух реч как възнамеряваш да напуснеш Службата, този път завинаги. Не ми изнесе лекция за това, че вече си направил достатъчно за страната и народа си.
— Винаги ще бъда на твое разположение, Ари… докато съм в състояние да виждам, разбира се.
— Какви са плановете ти?
— Ще продължа да бъда гост на граф Гаспари, злоупотребявайки с гостоприемството му. После, ако зрението ми позволява, ще реставрирам няколко картини за Ватиканските музеи. Ако си спомняш, работех върху една картина, когато ме помоли да изпълня онази малка поръчка в Рим. За съжаление, наложи се някой друг да я довърши.
— Опасявам се, че не ти съчувствам особено. Като изпълни тази малка поръчка, ти спаси живота на хиляди хора. Това е по-важно от реставрирането на една картина.
Стигнаха до разклонението на пътя. Шамрон погледна към големия резбован дървен кръст и поклати бавно глава.
— Споменах ли, че двамата с Геула снощи вечеряхме във Ватикана с монсеньор Донати и Негово Светейшество?
— Не си.
— Негово Светейшество беше доста доволен, че Църквата е успяла да изиграе малка роля за краха на Иван. Но се надява, че това ще остане в тайна. Не иска повече мъртъвци в базиликата си.
— И ти споделяш мнението му — отбеляза Габриел.
— Абсолютно — съгласи се Шамрон.
Това беше един от многото аспекти на случая, които останаха скрити — фактът, че след като напуснаха Сен Тропе, децата на Иван бяха отведени в уединен приорат72 високо в Приморските Алпи. Бяха останали там близо седмица под покровителството на Църквата и със знанието и одобрението на папата, преди да се качат на борда на един „Гълфстрийм“, собственост на ЦРУ, и да отлетят тайно за Съединените щати.
— Къде са те? — попита Алон.
— Елена и децата ли? — Ари хвърли цигарата си на земята и я смачка. — Нямам представа. И ако трябва да съм честен, не искам да знам. Те са проблем на Ейдриън. Иван не се задоволи само с делото за развода. Той създаде специално звено в личната си охранителна служба с една-единствена задача: да открие Елена и децата. Иска си децата обратно. И иска да види Елена мъртва.
— А Олга и Григорий?
— Твоят приятел Греъм Сиймор е чул слухове за руски наемни убийци, изпратени към бреговете на Великобритания. Олга е затворена в обезопасена къща извън Лондон, заобиколена от въоръжени пазачи. С Григорий е по-различно. Казал е на Греъм, че може сам да се грижи за себе си.
— И Греъм се е съгласил?
— Не съвсем. Поставил е Григорий под денонощно наблюдение.
— Наблюдаващи агенти? Те не могат да защитят никого от руски наемен убиец. Григорий трябва да бъде заобиколен от въоръжени мъже.
— Ти също. — Шамрон не се опита да прикрие раздразнението си. — Ако зависеше от мен, ти щеше да си затворен някъде в Израел, където Харков никога не би помислил да те търси.
— И се чудиш защо предпочитам да стоя тук.
— Не си и помисляй да си показваш носа извън това имение. Не и преди гневът на Иван да утихне.
— Не ми прилича на човек, който ще забрави, че има сметки за уреждане.
— Така е.
— Може би е по-добре да го убием още сега и да приключим с въпроса.
Шамрон погледна превръзката на окото на Габриел.
— Той може да почака, синко. Сега трябва да помислим за по-важни неща.
Бяха стигнали до конюшните. В кочината до тях две прасета се търкаляха в калта. Ари ги изгледа и присви очи отвратено.
— Първо разпятие. Сега прасета. Какво още ще видя?
— Имаме си собствен параклис.
Шамрон запали нова цигара.
— Започвам да се уморявам — каза той. — Хайде да се връщаме.
Обърнаха се и тръгнаха към вилата. Ари извади хартиен плик от горния джоб на коженото си пилотско яке и го подаде на Габриел.
— Писмо от Елена — поясни той. — Ейдриън Картър го изпрати в Тел Авив.
— Прочете ли го?
— Разбира се.