Понякога, когато в къщата беше тихо, му се струваше, че тя стои зад рамото му и му нашепва инструкциите си. Внимавай с движенията на четката, когато рисуваш ръцете — напомняше му тя. — Не напластявай прекалено много боя. А понякога, когато зрението му започваше да отслабва, той виждаше Елена, прикована за един стол в зловещия склад на смъртта на съпруга й, с притиснат към слепоочието й пистолет. По-добре натисни спусъка, Аркадий, защото Иван никога няма да получи децата.
Киара и обслужващият персонал знаеха, че не обича да го гледат, докато работи, но Шамрон и Геула не бяха наясно с правилата и винаги заставаха зад гърба му. Посещенията на Геула бяха кратки, но Ари, който нямаше с какво друго да запълва времето си, не мърдаше от студиото на Габриел. Той винаги бе изпитвал удивление от способността му да рисува — за него това беше някакъв салонен трик или илюзия — и сега бе доволен да седи мълчаливо до Габриел и да го наблюдава как работи с четката, въпреки че за целта трябваше да се въздържа да пуши.
— Трябваше да те оставя в „Бецалел“74 през седемдесет и втора — каза той късно една нощ. — Трябваше да намеря някой друг, който да екзекутира онези убийци от „Черният септември“. Сега щеше да си един от най-великите художници от твоето поколение, а не…
— А не какво?
— А не ексцентричен стар реставратор, който страда от меланхолия и резки промени на настроението и живее във вила в сърцето на Умбрия, заобиколен от свине и разпятия.
— Аз съм щастлив, Ари. Имам Киара.
— Дръж я близо до себе си, Габриел. Не забравяй, че Иван обича да унищожава хубавите неща.
Алон остави четката, после отстъпи назад и огледа продължително картината с ръка под брадичката и наклонена настрани глава. Киара, която го наблюдаваше от върха на стълбището, попита:
— Готова ли е, синьор Вианели?
Габриел помълча малко.
— Да — каза накрая. — Мисля, че е готова.
— Какво ще правиш с подписа? — полюбопитства Шамрон.
— Не съм сигурен.
— Мога ли да ти дам малък художествен съвет?
— Ако се налага.
— Подпиши я с името, което ти е дала майка ти.
Той натопи четката в черна боя и написа името Габриел Алон в долния ляв ъгъл.
— Мислиш ли, че ще я хареса?
— Убеден съм. Готова ли е вече?
— Не съвсем — отговори Габриел. — Трябва да я пека в продължение на трийсет минути.
— Трябваше да те оставя в „Бецалел“ — каза Шамрон. — Можеше да станеш велик.
Бележка на автора
Московска афера е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на въображението на автора или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с реални личности, били те живи или мъртви, с бизнес начинания, компании, събития или места, е напълно случайна.
Картината на Мери Касат, „Две деца на плажа“ не съществува в действителност и затова не може да бъде фалшифицирана. Ако съществуваше обаче, щеше да прилича поразително много на една картина, наречена „Деца, играещи на плажа“, която е изложена в Националната художествена галерия във Вашингтон. Посетителите на френския ски курорт Куршевел напразно ще търсят хотел „Гран“, защото той също е измислица. Авиокомпания „Ривиера“ е плод на въображението ми, освен това си позволих да променя разписанието на полетите, за да съответстват на историята ми. Новодевичето гробище е описано достоверно, както и „Дом на набережной“, въпреки че в днешно време далеч не е толкова зловещ, колкото съм го представил. ФСБ действително е Националната служба за сигурност на Руската федерация и многобройните й прегрешения са широко отразени. Искрени извинения на директора на отдела за импресионистично и модерно изкуство в аукционна къща „Кристис“, Лондон. Сигурен съм, че няма нищо общо с Алистър Лийч. Освен това, доколкото ми е известно, ЦРУ няма тайна квартира на Ен Стрийт в Джорджтаун.
Списание „Московская газета“ не съществува, но за съжаление заплахата над руските журналисти е съвсем реална. Според Комитета за защита на журналистите, четиридесет и седем репортери, редактори, телевизионни оператори и фотографи са били убити в Русия от 1992 г. насам, което я нарежда на трето място сред страните, където е опасно да си журналист, след Ирак и Алжир. Четиринадесет от тези убийства са били извършени по време на управлението на руския президент Владимир Путин, който започна методично да ограничава свободата на пресата и политическото несъгласие, след като дойде на власт през 1999 г. На практика всички убийства са били поръчкови и малка част от убийците са били заловени и дадени под съд.