Алон може и да хранеше сериозни съмнения относно ползата от изповедта, но нямаше такива, що се отнася до благонадеждността на Луиджи Донати. Връзката им се бе изградила в пълна секретност и бе пропита с кръв, включително и тяхна. Бившият йезуит знаеше как да пази тайна. Освен това вещо си служеше с неистини в някои случаи, когато можеше да помогне на благородна кауза. И така, докато крачеха из тихите зали на Апостолическия дворец, Алон му разказа всичко, като започна с повикването му в Асизи и завърши със смъртта на Островски.
— Трябва ли да ти напомням, че имахме споразумение? Помолихме италианските власти да ти разрешат да пребиваваш в страната с фалшива самоличност. Бих могъл да добавя, че ти осигурихме работа и място, където да отседнеш. В замяна на това поискахме единствено да се откажеш от каквито и да било ангажименти към бившия ти работодател.
Габриел му предложи скучна версия на „оправданието на Навот“ — че това не е била истинска операция, а само разговор. Донати я отхвърли с едно махване с ръка.
— Ти ни даде дума, Габриел, и я наруши.
— Нямахме избор. Островски заявил, че ще говори единствено с мен.
— Тогава трябваше да избереш някое друго място за срещата ви, а не моята базилика. Изправи ни пред потенциален скандал, а това е последното нещо, от което се нуждаем точно сега.
— Неудобните въпроси ще бъдат насочени към Москва, а не към Ватикана.
— Надявам се да си прав. Разбира се, аз не съм експерт, но изглежда, че Островски е бил отровен от някого. — Луиджи направи пауза. — Някой, който очевидно не е искал той да говори с теб.
— И аз съм на същото мнение.
— Понеже е руснак, а руснаците са се прочули с тези неща, сигурно ще предположат, че има връзка с Кремъл.
— Те вече започнаха, Луиджи. Стотици репортери са се разположили на площад „Свети Петър“ и твърдят същото.
— Ти какво мислиш?
— Островски ни каза, че се страхува от силовиките. Така руснаците наричат бандата бивши офицери от КГБ, които са започнали бизнес в Кремъл. Каза ни също, че информацията, с която разполага, представлява голяма заплаха за Запада и Израел.
— Какъв вид заплаха?
— Не успя да ни съобщи.
Донати кръстоса замислено ръце зад гърба си и се загледа в мраморния под.
— За момента смъртта на Островски е работа на полицията и тайните служби на Ватикана, но едва ли ще остане така. Предчувствам, че скоро ще ни бъде оказан натиск да преотстъпим разследването на италианските власти. За щастие убийството не е често явление във Ватикана. Естествено изключвам моментите, когато ти си в града. Ние просто не притежаваме необходимата техническа подготовка, за да проведем едно толкова сложно разследване, особено ако са използвани специфични токсини.
— След колко време трябва да отстъпите случая на италианците?
— Ако питаш мен, утре искането ще е на бюрото ми. Ако откажем, ще ни обвинят, че потулваме нещо. Пресата ще раздуха безумни теории за тъмни сили, действащи зад стените на Ватикана. Което ни връща към твоите снимки в катедралата по време на смъртта на Островски.
— Какво за тях?
— Пускането им в папската машина за унищожаване на документи е само временно решение. Както може да се очаква, те са съхранени в паметта на нашите компютри. Дори не си и помисляй да ме молиш да ги изтривам. Няма да допусна унищожаването на доказателство, не и когато италианците се канят да поемат случая.
— Никой няма да ме познае на тези снимки, Луиджи. Има само един начин италианците да разберат, че съм бил тук.
— Не се притеснявай, Габриел. Само трима души знаят, че си замесен; Светият отец, аз и инспекторът от Виджиланца, който води разследването. Заклех го да пази тайна и той се съгласи да мълчи. Детективът е uomo di fiducia, както казваме ние, италианците — доверен човек. Преди е работил за Държавната полиция.
— Ако нямаш нищо против, Луиджи, бих искал да поговоря с него.
— За какво?
— Възможно е охранителните камери в базиликата да са заснели още някого, освен мен.
— Кого?
— Човека, убил Борис Островски, разбира се.
9. Ватикан
Габриел нямаше нужда от придружител, за да намери централния офис на Ватиканската служба за сигурност. За съжаление, познаваше пътя. Малко преди атентата срещу базиликата „Свети Петър“ се бе заел фанатично да търси доказателство за проникнал във Ватикана човек на Ал Кайда. Ако беше започнал няколко минути по-рано, можеше да предотврати най-кръвопролитното престъпление на ислямския тероризъм след 11 септември 2001 г.