Инспектор Матео Касани, добре сложен мъж в тъмен костюм с елегантна кройка, чакаше във фоайето на приемната. Той изгледа Алон с уморените си зачервени очи, после му подаде ръка.
— Добре дошли отново, синьор. Моля, последвайте ме.
Те тръгнаха по тесен коридор и спряха за кратко пред една отворена врата. В помещението двама униформени полицаи от Виджиланца седяха пред видеостена. Габриел бързо огледа изображенията на екраните: портата „Санта Анна“, Арката с камбаните, площада „Свети Петър“, вътрешния двор „Сан Дамазо“, Ватиканските градини, интериора на базиликата.
— Това е главната ни зала за наблюдение. Тя служи и като команден център в кризисни моменти, както в сутринта на атентата. Всичко е записано и архивирано. За вечни времена — добави той с уморена усмивка. — Също като Светата майка Църквата.
— Точно от това се страхувах.
— Не се притеснявайте, синьор. Знам кой сте, както и какво направихте в деня, когато терористите нападнаха този дворец. Църквата загуби четирима кардинали и осем епископи само за няколко секунди. Ако не бяхте вие, можеше да загубим и папата.
Те излязоха от залата за наблюдение и влязоха в тесен кабинет, който гледаше към притъмнелия вътрешен двор „Белведере“. Касани седна пред един компютър и покани Габриел да гледа над рамото му.
— Монсеньор Донати ми каза, че искате да видите всички снимки на мъртвия руснак, с които разполагаме.
Алон кимна утвърдително. Детективът кликна с мишката и на екрана се появи първото изображение: панорамен изглед на площад „Свети Петър“, сниман от камера, монтирана горе върху лявото крило на колонадата. Снимките се сменяха на екрана със скорост един кадър в секунда. Когато таймкодът в долния край на лявата част на екрана стигна 15:47:23, Касани кликна върху иконката за пауза и посочи горния десен ъгъл.
— Ето го синьор Островски. Той се появява сам на площада и се насочва право към контролно-пропускателния пункт пред базиликата. — Инспекторът погледна към Габриел. — Изглежда така, сякаш възнамерява да се срещне с някого вътре.
— Може ли да пуснете кадъра в движение? — попита Алон.
Касани кликна върху иконката и на екрана Борис Островски закрачи през площада, а непосредствено зад него се появи Ели Лавон, който предпазливо го следеше. След деветдесет секунди, докато се придвижваше между обелиска и фонтана отляво, Островски излезе от обсега на камерата на колонадата и влезе в този на друга камера, монтирана близо до Лоджията за благослов. Няколко секунди по-късно той бе заобиколен от група туристи. Самотна фигура се приближи до него от лявата страна на кадъра и вместо да изчака групата да мине, взе да си пробива път през нея. Видя се как мъжът блъсна няколко души от групата, в това число и Островски, после се отправи към изхода на площада.
Габриел изгледа последните три минути от живота на руския журналист: краткото му чакане на контролно-пропускателния пункт, минаването му през Вратата на Филарете, спирането му пред параклиса със скулптурата „Пиета“, последните му крачки до паметника на Пий XII. Точно шейсет и седем секунди след пристигането си той падна на колене пред статуята и започна да стиска гърлото си. Габриел се появи двайсет и две секунди по-късно, движейки се като призрак на екрана със скорост един кадър в секунда. Инспекторът видимо се развълнува при вида на Алон, който положи внимателно руснака на пода.
— Той каза ли ви нещо? — попита Касани.
— Не, нищо. Не можеше да говори.
— Какво му казахте?
— Казах му да не се страхува. Казах му, че ще отиде на по-добро място.
— Вярващ ли сте, синьор Алон?
— Върнете кадъра от 15 и 50.
Ватиканският инспектор изпълни желанието на Габриел и за втори път те гледаха как Островски върви към базиликата. Когато самотната фигура го приближи отляво…
— Спрете тук — каза внезапно Алон.
Касани веднага кликна върху иконката за пауза.
— Моля, върнете предишния кадър.
Инспекторът изпълни молбата.
— Можете ли да увеличите снимката?
— Да — отвърна Касани, — но ще се понижи резолюцията.
— Направете го.
Ватиканският инспектор използва мишката, за да очертае нужната част от изображението, после кликна върху иконката за увеличение. Както бе казал, картината бе мъглява. Ала дори и така, Габриел ясно видя как дясната ръка на самотната фигура бе хванала дясната ръка на руския журналист близо до рамото.