Тъй като беше последната му вечер в Санкт Петербург, Габриел реши да се изкачи по витите стълби на върха на златния купол на Исакиевския събор. Терасата беше празна, с изключение на две млади германки, които стояха до парапета и се любуваха на панорамната гледка. Една от девойките му подаде фотоапарат и зае театрална поза, докато той я снимаше. После му благодари многословно и му каза, че Олга Сухова се е съгласила да присъства на вечерята в посолството. Когато се върна в хотелската си стая, Алон видя мигащата лампичка на телефонния секретар. Беше израелският посланик, който настояваше да отиде в Москва.
„Трябва да го видиш, за да повярваш, Натан! Милиардери, мръсни банкери и гангстери, всички те, плуващи в море от петрол, хайвер и водка! В четвъртък вечер ще имаме прием — само неколцина смелчаци, които са имали куража да оспорват режима. Не си и помисляй да откажеш, защото вече съм го уговорил с твоя министър“.
Той изтри съобщението, после позвъни в Тел Авив и уведоми мнимата си съпруга, че ще остане в Русия по-дълго, отколкото е очаквал. Тя го мъмри няколко минути, след това възмутено затвори. Габриел задържа слушалката до ухото си и си представи как подслушвачите на ФСБ хубаво са се посмели за негова сметка.
13. Москва
На улица „Тверская“ в Москва лъскавите чужди коли на новобогаташите маневрираха сред грозните лади и жигулита. Троицката кула на Кремъл почти се губеше сред тънкото було на автомобилните изпарения, прочутата й червена звезда изглеждаше печално като поредната реклама на вносна луксозна стока. В бара на хотел „Савой“ модно облечените бизнесмени и техните бодигардове пиеха студена бира вместо водка. Черните им бентлита и рейндж роувъри чакаха пред входа със запалени мотори, готови да потеглят. Тези дни разговорите за бензина едва ли бяха приоритет в Русия. Петролът, както почти всичко друго, беше в изобилие.
В седем и половина вечерта Габриел слезе във фоайето, облечен в черен костюм и сребриста дипломатическа вратовръзка. Когато излезе от входа, той огледа лицата зад воланите на паркираните коли, след това се насочи надолу по хълма към Театрални проспект. На върха на ниско възвишение се показа жълтата крепост на Лубянка — централата на ФСБ. В сянката й се редяха витрините на бутици на западни дизайнери, достойни за Родео Драйв или Медисън Авеню. Габриел се удиви от поразителния контраст, макар че това бе само малка пантомима за двамата агенти, които бяха оставили комфорта на колите си с климатици и го следваха пеш.
Той погледна взетата от хотела карта на града — съвсем ненужно, защото маршрутът му бе предварително планиран — и тръгна към просторната еспланада в подножието на кремълските стени. Мина край редица павилиони, продаващи всичко: от съветски хокейни фланелки до бюстове на убийците Ленин и Сталин, после сви наляво и излезе на Червения площад. Последните поклонници за деня стояха пред входа на мавзолея на Ленин, като пиеха кока-кола и си вееха с туристически брошури и пътеводители за нощния живот в Москва. Какво ли ги бе довело тук? Вяра? Носталгия по старите времена? Или някакви патологични причини? За да преценят дали тялото под стъкления похлупак е истинско, или е по-подходящо за музея на восъчните фигури?
Габриел се отправи през площада към катедралата „Василий Блажени“ с шарените като захарни пръчки кубета, после тръгна край източната стена на Кремъл към Москва река. На отсрещния бряг, на улица „Серафимович“ № 2, се издигаше прочутият „Дом на набережной“ — колосална жилищна сграда, построена от Сталин през 1931 г. за елитни представители на номенклатурата. В разгара на Големия терор 766 души, или една трета от обитателите й, били репресирани, а останалите „привилегировани“ живеели в постоянен страх, че някой ще почука на вратата им. Независимо от кървавата й история, мнозина от представителите на стария съветски елит и децата им все още обитаваха сградата и апартаментите в нея се продаваха за милиони долари. Нищо от външността й не бе променено, с изключение на покрива, който сега бе увенчан от огромна въртяща се емблема на „Мерцедес-Бенц“. Нацистите се бяха провалили в опита си да завладеят Москва, но шестдесет години след края на войната символът на германската индустриална мощ увенчаваше една от най-престижните забележителности на града.