Олга позвъни в „Савой“ в десет часа и предложи да се срещнат по обяд. Малко по-късно се обади отново и каза, че поради непредвидени усложнения в службата й няма да успее да го види преди три следобед. Габриел, играещ ролята на Натан Голани, прекара по-голяма част от деня в Кремъл и Третяковската галерия. В три без петнайсет стъпи на ескалатора на метростанцията „Лубянка“ и се спусна в топлите недра на Москва. В полумрака на перона видя чакащ влак, качи се в него точно преди вратите да се затворят с трясък и се хвана за металната тръба над главата му, когато вагонът с люшкане се понесе напред. Следящият го агент от ФСБ бе успял да заеме единствената свободна седалка. Той се занимаваше със своя iPod15 — символ на новия руснак, докато една бабушка с черна забрадка го гледаше озадачено.
Изминаха шест спирки до станция „Спортивная“. Пазачът му излезе пръв на мъгливата дневна светлина и тръгна наляво. Алон зави надясно и се озова сред шумен външен пазар от паянтови будки и импровизирани сергии, отрупани с евтини стоки от бившите съветски централноазиатски републики. В отсрещния край на пазара активисти от младежката организация на „Единна Русия“ скандираха лозунги и раздаваха предизборни листовки. Един от тях — не толкова млад мъж, в началото на трийсетте — се влачеше на няколко крачки зад Габриел, когато той стигна до входа на Новодевичето гробище.
От вътрешната страна на портата имаше малко магазинче за цветя. Олга Сухова чакаше пред вратата му с букет карамфили.
— Безупречно точен сте, господин Голани. — Тя го целуна протоколно по двете бузи и топло се усмихна. — Елате с мен. Мисля, че ще бъдете очарован.
Жената го поведе по сенчеста алея, оградена от високи брястове и смърчове. От двете страни се редяха гробове: малки парцели с железни оградки, високи скулптурни паметници, тухлени стени с ниши, обрасли с блед мъх. Цареше тишина и спокойствие като в парк — истинска отмора от градския хаос. За момент Габриел почти забрави, че ги следят.
— Гробището някога е било в рамките на Новодевичия манастир, но в началото на миналия век Църквата решила, че има твърде много погребения зад манастирските стени, и създала това място. — Говореше му на английски със спокойния тон на екскурзовод, достатъчно високо, за да могат околните да я чуват. — Всъщност то би могло да се нарече национално гробище, наред с Кремълската стена, разбира се. Драматурзи и поети, чудовища и убийци: всички те лежат заедно в Новодевичето гробище. Човек само може да си представи за какво си говорят през нощта, когато вратите се затворят и посетителите си тръгнат. — Тя спря пред висок сив паметник с купчина увехнали червени рози в основата му. — Харесвате ли Чехов, господин Голани?
— Че кой не го харесва?
— Той е бил един от първите, погребани тук. — Олга го хвана за лакътя. — Елате, ще ви покажа и други неща.
Двамата поеха бавно по алеята, обсипана със сухи листа. На успоредната алея мъжът, който бе раздавал листовки на пазара, сега се преструваше на силно заинтересуван от гроба на прочут руски математик. Няколко метра по-нататък стоеше жена с бежов анорак, завързан на кръста й. В дясната си ръка държеше цифров фотоапарат, насочен директно към Габриел и Олга.
— Проследили са ви дотук. — Тя го погледна с крайчеца на окото. — Но предполагам, вече знаете това, нали, господин Голани? Или трябва да ви наричам господин Алон?
— Името ми е Натан Голани. Работя за израелското Министерство на културата.
— Простете, господин Голани.
Олга се усмихна леко. Беше облечена в плътно прилепнал черен пуловер и сини джинси. Светлата й коса беше пригладена назад и хваната с шнола на тила. Обута във велурени ботуши, тя изглеждаше по-висока от предната вечер. Токчетата им ритмично потракваха по плочите, докато вървяха бавно край гробовете.
Музикантите Ростропович и Рубинщайн…
Писателите Гогол и Булгаков…
Партийните кол оси Хрушчов и Громико…
Сталинското чудовище Каганович, който бе избил милиони хора по време на умопомрачителната колективизация…
Молотов — политикът, подписал тайния пакт, който бе осъдил Европа на война, а полските евреи — на унищожение…
— Няма друго място като това, където могат да се видят поразяващите противоречия на нашата история. Невероятна красота лежи редом с неразбираемото. Тези мъже са ни дали всичко, а когато са си отишли, не ни е останало нищо: заводи, произвеждащи стоки, които никой не иска, изтъркана идеология и разорение. Всичко това, поставено до красиви думи и музика.
15
Преносим МР3 плейър, който може да възпроизвежда песни, филми и снимки, съхранявани на диск. — Б.пр.