— Дадох пълни показания в милицията.
— Опасявам се, че показанията ви повдигат много повече въпроси, отколкото тези, на които сте отговорили.
— Какво друго искате да знаете?
Мъжът сложи на масата тънка папка и извади една снимка. На нея се виждаше Габриел, който вървеше през терминала на летище Пулково-2 в Санкт Петербург.
— Това, което искам да разбера, господин Голани, е какво точно правите в Русия. И не се опитвайте да ме заблуждавате. Ако го направите, страшно ще се ядосам. А това е последното нещо, което бихте искали да се случи.
Преговориха го веднъж, после още веднъж. Внезапното разболяване на заместник-министъра. Бързото избиране на Натан Голани за негов заместник. Срещите и речите. Приемите и вечерите. Всеки негов контакт, официален или случаен, бе грижливо записан, в това число и с жената, която се бе опитала да го съблазни по време на заключителното галатържество в Мариинския театър. Независимо от факта, че стаята със сигурност бе оборудвана със записващи устройства, мъжът срещу него записваше всеки отговор в малък бележник. Габриел не можа да не се възхити на неговите похвати. Ако ролите им бяха разменени, той щеше да направи абсолютно същото.
— По първоначалния сценарий е трябвало да се завърнете в Тел Авив сутринта след закриването на конференцията на ЮНЕСКО.
— Точно така.
— Но внезапно сте решили да удължите престоя си в Русия и вместо това да отпътувате за Москва. — Мъжът сложи малката си длан върху папката, сякаш да напомни на Алон за присъствието й. — Защо го направихте, господин Голани?
— Посланикът на Израел е мой стар приятел. Той ми предложи да дойда за ден-два в Москва.
— С каква цел?
— За да се видим, разбира се, а и за да разгледам града.
— И какво точно ви каза вашият приятел посланикът?
— Каза, че трябва да видя Москва, за да повярвам. Каза, че е пълна с милиардери, мръсни банкери и руски гангстери. Каза, че тя е истински Бумтаун22. Спомена нещо за морета от петрол, хайвер и водка.
— А спомена ли за вечерен прием? — Сергей потупа папката с върха на показалеца си. — Прием, който се е състоял снощи в израелското посолство?
— Мисля, че да.
— Помислете внимателно, господин Голани.
— Сигурен съм, че го спомена.
— А какво точно ви каза за него, господин Голани?
— Каза, че там ще има някои хора от опозицията.
— Така ли описа поканените гости? Като представители на опозицията?
— Всъщност мисля, че ги нарече „смели хора“, които са имали куража да оспорват режима.
— И защо вашият посланик е решил, че е необходимо да организира такъв прием? Да не би да е имал намерение да се намесва във вътрешните работи на Руската федерация?
— Мога да ви уверя, че не е имало никаква намеса. Беше само вечеря с приятни разговори.
— Кои присъстваха?
— Защо не попитате агентите, които наблюдаваха посолството снощи? Те снимаха всеки, който влизаше в комплекса, в това число и мен. Погледнете в папката си. Сигурно снимката ми е там.
Разпитващият се усмихна.
— Кои присъстваха, господин Голани?
Габриел изреди имената, доколкото си ги спомняше. Последното име, което каза, бе на Олга Сухова.
— За първи път ли се срещнахте с госпожица Сухова?
— Да.
— Името й известно ли ви беше?
— Не, никога не бях го чувал.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно.
— Изглежда, доста добре сте си паснали.
— Седяхме един до друг на вечерята. Проведохме приятен разговор.
— Обсъждахте ли неотдавнашната смърт на колегите й?
— Може и да е станало дума. Не си спомням.
— Какво си спомняте, господин Голани?
— Говорихме за Палестина и Близкия изток. За войната в Ирак. Говорихме за Русия.
— Какво си говорихте за Русия?
— За политиката й, разбира се, за наближаващите избори.
— Какво каза госпожица Сухова за тях?
— Каза, че руската политика е професионална битка — победителите и победените са избрани предварително. Каза, че сама по себе си кампанията не е нищо повече от празни думи, които нямат никакъв смисъл. Каза, че президентът и партията „Единна Русия“ ще спечелят съкрушително и ще поискат още един мандат. Единственият въпрос е колко гласа ще се изкушат да откраднат, за да постигнат целите си.
22
Известен американски сериал, в който във всеки епизод се описва криминално разследване през погледа на различни хора — адвокати, парамедици, жертви на престъпления, репортери и дори на престъпници. — Б.пр.