Габриел събра вещите си и тръгна към границата. Очакваше да чуе звук от изстрел и да получи куршум в гърба, но чу само шума от колите, които завиваха и потегляха обратно към Москва. Когато светлината от фаровете им изчезна, отвсякъде го обгърна мрак. Той се взря в далечната жълта светлина и продължи да върви. За миг сякаш Олга се появи до него. Сега животът й е във вашите ръце — напомни му тя. — Иван убива всеки, който застане на пътя му. Ако някога открие, че жена му е моят източник, няма да се поколебае да убие и нея.
Втора част
Вербуването
20. Летище „Бен Гурион“, Израел
— Събудете се, господин Голани. Вече сте почти у дома.
Габриел бавно отвори очи и погледна през прозореца на първа класа. Светлините на крайбрежната равнина проблясваха в ярка дъга по края на Средиземно море като огърлица, нарисувана от Ван Дайк.
Той извърна глава и погледна към мъжа, който го бе събудил. Беше с двайсет години по-млад от него, с тъмносиви очи и изящно бледо лице. Дипломатическият паспорт в джоба на блейзъра му го представяше като Барух Голдщайн от израелското Министерство на външните работи. Истинското му име беше Михаил Абрамов. Работата на бодигард не беше единствената му специалност. Бивш член на специалните части Саярет Маткал23, той се бе присъединил към Службата, след като бе ликвидирал най-големите терористки водачи на „Хамас“ и „Ислямски джихад“. Притежаваше и други качества, които го превръщаха в идеалния кандидат за ескортирането на Габриел от Източна Европа до Израел. Михаил бе роден в Москва, в семейството на двама учени дисиденти, и говореше свободно руски.
Бяха прекарали в пътуване по-голямата част от деня. След като прекоси границата, Габриел се предаде на очакващия го екип от агенти на Украинската служба за сигурност. Те го отведоха в Киев и го предадоха на Михаил и двама други агенти на Службата. От Киев отпътуваха с кола за Варшава, където хванаха полет на „Ел Ал“. Дори и в самолета Шамрон не бе поел риск за сигурността на Габриел. Половината от екипажа бяха агенти на Службата и преди излитането целият самолет бе щателно претърсен за радиоактивни вещества и токсини. Храната и напитките на Габриел се съхраняваха в отделен запечатан контейнер. Ястията бяха приготвени от съпругата на Ари — Геула. „Това е вариантът на Службата за строг кашер24 — бе казал Михаил. — Одобрена от еврейския закон и с гаранция, че не съдържа руска отрова.“
Алон се опита да изправи гръб, но болката в бъбреците отново запулсира. Той затвори очи и зачака да утихне. Михаил, който обикновено нервничеше по време на полет, почукваше с показалец по масичката за хранене.
— Причиняваш ми главоболие, Михаил.
Показалецът му увисна във въздуха.
— Успя ли да си починеш?
— Не особено.
— Трябваше да внимаваш къде стъпваш по онова стълбище в КГБ.
— Сега се нарича ФСБ, Михаил. Не четеш ли вестници напоследък? КГБ вече не съществува.
— Как ти хрумна това? Те бяха КГБ по времето на моето московско детство, КГБ са и сега. — Той погледна часовника си. — Ще кацнем след няколко минути. Посрещащият екип ще те чака на пистата. След като приключиш с доклада си, ще можеш да спиш цял месец.
— Освен ако докладът ми не го направи невъзможно.
— Лоши ли са новините?
— Нещо ми подсказва, че съвсем скоро ще ги узнаеш, Михаил.
От аудиосистемата в кабината се разнесе електронен звън. Михаил вдигна очи към примигващия сигнал за предпазните колани и потупа Алон по ръката.
— По-добре го сложи. Не би искал да ядосаш стюардесата.
Габриел проследи погледа му и видя Киара да върви по пътеката между седалките. Облечена в красивата синя униформа на „Ел Ал“, тя строго напомняше на пасажерите да вдигнат облегалките си и да приберат масичките за хранене. Михаил изгълта остатъка от бирата си и разсеяно й подаде празната бутилка.
— Обслужването при този полет беше ужасно, не мислиш ли?
— Дори за стандартите на „Ел Ал“ — съгласи се Алон.
— Смятам, че веднага трябва да организираме курс за обучение.
— Ето този начин на мислене ще ти осигури работа сред ръководството на булевард „Цар Саул“.
24
Кашер (от ивр.