— Добро утро, г-н подполковник, бихте ли погледнали това — каза на ясен, разбираем английски и побутна към него две рисунки на полицейски художник. — Какво мислите? Моля ви да се произнесете по тях, те са правени на базата на вашите снощни показания. Отговарят ли на описанието, което дадохте на предполагаемия убиец на доктор Петренко?
Смит взе скиците и дълго ги разглежда. На първата бе лицето на мъж с дълга, нечиста коса, черни, неспокойни очи и обеца във формата на малък череп на ухото. Втората бе доста сходна, само че художникът бе добавил хирургическа лепенка върху носа, който изглеждаше счупен и разместен, а личаха и лицеви охлузвания. Американецът кимна.
— Той е. Добра прилика. Нямам съмнения.
— Значи е ром — спокойно заяви Карашек и потупа рисунката с върха на пръста. — Мисля, че във вашата страна ги наричате цигани, нали?
Смит зяпна, изненадан.
— Но вие вече сте го идентифицирали, така ли?
— О, не и по име — призна полицаят. — В снимковите архиви нямаме човек с такива лицеви характеристики. Но обецата, косата, облеклото говорят, че този човек е ром.
Карашек погледна скицата отново и направи гримаса.
— Вижте, по природа ромите са престъпници, винаги склонни да нарушават закона. Още от малки научават децата си да крадат — обучават ги като крадци на дребно, джебчии и просяци. По принцип винаги са свързани с неприятности, изобщо са боклуци и отрепки.
Смит направи усилие да не коментира това изявление. Отблъскваше го с крайността си и фанатичното отхвърляне. Отлично знаеше, че въпреки множеството си слабости и грешки циганите са хора с изтръгнати корени, бездомници и бедняци, обикновено използвани за изкупителни жертви от по-богатите и установени общества, където понякога водят и номадски живот. Тази игра бе стара като света, а често и смъртоносна.
— Убийството на доктор Петренко не беше акт на дребен крадец — категорично каза той, като внимателно подбираше думите и напрягаше воля да не повиши тон. — Беше си направо хладнокръвно убийство. И тези хора му знаеха името, не помните ли този факт? Случилото се и хората, които го извършиха, не отговарят на спецификата на групичка дребни обирджии.
Карашек повдигна рамене.
— Може да са го проследили от хотела до Карловия мост. Типично. Циганска улична банда си набелязва обещаваща жертва, следи я и чака сгоден миг да я обере.
Нещо в тези разсъждения прозвуча неправдоподобно на Смит. Поклати глава и възрази:
— Но вие сам не вярвате на думите си, нали?
— Така ли мислите? Значи не вярвам… тогава в какво би трябвало да вярвам? — тихо запита чехът със светлите очи и го изгледа остро през масата. — Може би вие имате по-добра теория, господин подполковник? И ще бъдете така любезен да я споделите с мен, нали?
Смит премълча и се замисли. Усещаше, че тук вече стъпва на опасна земя. Има си граници, които няма право да преминава. Не всичко може да каже на един полицай, и то в чужда държава. Беше сигурен, че убиха Петренко, за да му попречат да предаде на когото и да е изнесените тайно от Москва медицински материали и изследвания. За съжаление твърди доказателства да подкрепят тази теза нямаше. Стихийната Вълтава бе погълнала и куфарчето, и самия руснак. Междувременно едно разследване на базата на хипотезата, че става дума за политическо убийство, най-вероятно би се проточило седмици наред и в крайна сметка би разкрило някои неща за него самия. Последното бе противопоказано. Бе положил клетва да пази в тайна характера на работата си.
— Четох показанията ви извънредно внимателно — обади се отново Карашек. — И честно да ви кажа, на места звучат непълно, и то по отношение на няколко много важни аспекта. Любопитно нещо, нали?
— Какво имате предвид?
— Например срещата ви с доктор Петренко на моста — подхвърли чешкият инспектор. — Странно място и време за разговор между американски военен офицер и руски учен. Сега мисля, че разбирате какво имам предвид?
— Работата ми в армията на САЩ е чисто медицинска и научна по своята същност — отсече Смит с леко оскърбен тон. — Аз съм доктор по медицина, не редови офицер.
— Естествено, моля ви — усмихна се полицаят леко, а иронията застина в очите му. — Иначе искрено ви завиждам за получената академична подготовка, г-н подполковник. Трябва да е била изключителна. Аз лично не познавам лекари, като могат да оцелеят в ръчен бой с трима въоръжени мъже.