Выбрать главу

Джон Смит водеше двойствен живот. Повечето от работата му бе на светло, тоест той наистина бе лекар и учен към АИМИИБ. Но имаше дни, когато се налагаше да работи и за друга институция — въпросния секретен отдел, свръхтайна разузнавателна организация, всекидневно докладваща лично на американския президент. Дори и в Конгреса не знаеха за съществуването й. Нито пък то бе известно на широкия кръг военни ведомства и разузнавателната общност на различните й високи нива. Отделът бе структуриран доста свободно, ръководеше се от малко ядро, разчиташе на дълбоко засекретена мрежа от оперативни агенти, професионалисти в различни области и нива с огромен обхват на умения и експертни познания. Както и Смит, те бяха предимно незаангажирани със семейни връзки и други лични ангажименти или отговорности, които биха могли да натежат върху чисто професионалната работа.

— Генерал Фъргюсън си тръгна, сър, работното му време отдавна свърши — рече Маги Темпълтън, жената, която ръководеше комуникациите на Първи отдел и отлично разбираше за какво става дума в момента. — Но пък ще ви свържа с дежурния.

Джон бе използвал една от най-безобидните условни фрази „крайно спешен“, а тя означаваше точно това, но също и че въпросният полеви агент е загазил сериозно. Най-важното бе, че комбинацията от тези две думи бе и гласов код.

— Дежурният ли казахте? — повтори Смит нарочно и кимна. — О, да, мисля, че и той ще ми свърши работа.

— Чудесно. Изчакайте за момент така.

Телефонът занемя за миг, след няколко секунди се чу познатият глас:

— Здравей, Джон.

Смит неволно се поизправи.

— Здравейте, сър.

Отсреща бе шефът на Първи отдел, Натаниел Фредерик Клайн, който се засмя.

— Обичайно не си така официален, подполковник. Допускам, че там и стените имат уши, нали? Маги каза, че имаш проблем.

Смит потисна усмивката. Убеден беше, че в стаичката са монтирани микрофони, нищо чудно и камери да има. И повече от сигурен, че инспектор Карашек го подозира.

— Обаждам се от полицейски участък в Прага — рече той. — Вчера късно следобед трима души се опитаха да ме убият. Успяха да убият мой колега, руски учен изследовател на име Валентин Петренко.

Отсреща настъпи кратко мълчание, Клайн бе изненадан.

— Разбирам — обади се той след малко. — Правилно постъпваш, че веднага докладваш. Случаят е сериозен. Дори много сериозен. По-добре дай да чуя повече информация, Джон. С подробностите, моля.

Смит изпълни желанието му, като описа нападението на моста. Говореше бавно, внимаваше да се вмества във версията, която бе разказал на тукашната полиция. Ако подслушваха този разговор, в което бе почти стопроцентово сигурен, трябваше да бъде нащрек, за да не предизвика допълнителни усложнения. Тогава вероятно щяха да го задържат и разпитват отново. А Фред Клайн бе с предостатъчно опит, за да запълва сам празнотите и недоизреченото.

— О, да, нападателите са били професионалисти — коментира Клайн, след като Смит нахвърли основните факти. — Наемници, а вероятно и поръчкови убийци, при това добре обучен екип.

— Няма никакво съмнение в това отношение — кратко отвърна Смит.

— Руснаци ли бяха?

Смит помисли, прехвърли в съзнанието си инцидента още веднъж, опитвайки се да анализира гласа и произношението на дългокосия. Веднъж, след като онзи бе захвърлил маската на просяк и проговорил на английски, Джон бе доловил някакъв акцент, слаб, но и в известна степен насочващ. За, съжаление не можеше да бъде абсолютно сигурен. Сви рамене и отвърна по същия начин.

— Може би. Но не мога да гарантирам.

Клайн замълча отсреща, минаха няколко секунди, сетне запита:

— Какво работи доктор Петренко в Москва?

— Специалист по новопоявили се болести и инфекции към Централната клинична болница — отвърна Смит. — Прекрасен учен. Един от най-добрите експерти.

— В Централната клинична болница ли? — възкликна Клайн. — Интересно, интересно. Става много интересно.

Смит повдигна вежди. Знаеше, че от позицията си в сенките началникът му има достъп до невероятна по обем и специфика информация и анализи. Може би вече някои американски или западни разузнавателни центрове са попаднали на данни за избухването на болестта в руската столица?