— Боже мой! — почти изплака Малкович. — Морските пехотинци са тук!
Милиардерът заотстъпва назад, докато гърбът му се допря до близката стена, тогава се свлече на пода и притисна към гърдите си куфарчето с информацията за военните планове на Дударев и участието на руския лидер в проекта ХИДРА, сякаш то можеше да го предпази от американските куршуми.
— Успокойте се! — скара му се Ренке. — Никакви пехотинци няма. Това бяха Брант и неговите хора. Налага се да елиминираме свидетелите, сред които са и злощастните ми асистенти.
Сложи си дебела гумена ръкавица и бръкна в отвора, изваждайки оттам стойка със стъклени шишенца. Внимателно се наведе с тях и ги постави в добре изолирана контейнерна охладителна чанта. Сетне извади още една стойка и отново подреди шишенцата в чантата.
Усмихваше се със задоволство на своите творения — създадени по „рецепта“ смъртоносни ХИДРА варианти в прозрачни стъкленички. Всяка носеше етикет с различно име и някои от тях бяха руски. След около четирийсет и осем часа материалите в куфарчето на Малкович щяха да станат безполезни като инструмент за натиск срещу Виктор Дударев. Веднъж руските войски и танкове прекосят ли границите, кремълският лидер повече няма да се опасява от разкриване на плановете му. И тогава ще бъде абсолютно свободен да действа както си реши срещу разтреперения финансист.
Все така тънко усмихвайки се сам на себе си, ученият затвори и запечата контейнера. Малкович бе обречен, независимо от факта дали в момента го съзнаваше или не. Неоткриваемите оръжия в шишенцата обаче, срещу чието действие лек нямаше, щяха да дадат на Вулф Ренке нужната сила да се опира на Дударев и неговите приближени чак до края на живота им.
Подполковник Джон Смит приклекна максимално ниско зад предницата на наетото от Ранди Ръсел зелено волво с четири врати. Бяха го спрели напреки на двупосочния главен път, минаващ покрай основата на вулканичното плато в Орвието, практически блокирайки и двете му платна. Главният път се раздвоява точно на това място: едната част на вилицата води към жп гарата, долната част на града и оттам на изток към подножията на далечните Апенини. Другата се извисява постепенно по склона на скалистите грамади и влиза в същинския град Орвието, разположен на върха на каменния масив.
Смит погледна вляво към платото — огромна черна сянка на фона на обсипаното със звезди небе. Непосредствено след разклонението земята се издигаше рязко в стръмен тревист скат, по който растяха неголеми дървета и множество сега изсъхнали храсти. По-нагоре склонът преминаваше в отвесна стена от вулкански туф, напукан и рушащ се на места — скала от варовик и базалт.
Сетне обърна глава надясно. Киров бе приклекнал на два метра от него също зад волвото и в двете си ръце държеше автомат „Хеклер и Кох“ MP5. Погледите им се срещнаха, руснакът му кимна и вдигна нагоре палец в знак, че е готов.
Отвъд пътя земята се скосяваше в слаб наклон, покрит с оголени плодни дръвчета и лози. В далечните ферми тук и там сред долината блещукаха светлинки.
— Ето ги — идват! — прошепна по радиостанцията Ранди Ръсел.
Тя се бе прикрила край пътя на ниско възвишение, на неголямо разстояние от тях, откъдето имаше отлична видимост към ярко осветената лаборатория на ЕЦПН, която пък бе на около един километър разстояние от тяхната засада. Задачата й беше да следи противника и незабавно да докладва.
— Виждам две коли. Два черни мерцедеса, движат се бързо… — докладва тя, поколеба се за миг и добави: — Изглежда, че беше прав, Джон. Личи си, че те бива за тези неща, войнико.
— Разбрано — усмихна се Смит.
Въпреки току-що получената информация, че предстои бой, и то може би със смъртоносна престрелка, настроението му се подобряваше. Ранди настояваше да поставят засадата доста по-близо до самия център. Искаше да са сигурни, че Малкович, Ренке, Брант и останалите няма да хванат по някой от по-малките второстепенни пътища, които кръстосваха долината на множество места. Джон обаче отхвърли идеята й, изтъквайки, че едно нападение толкова близо до укрепеното здание на лабораторията би позволило на неприятеля да се върне обратно в непревземаемата си крепост. И още по-важно: точно в такъв случай, веднъж след като Малкович и другите разберат, че новината за нападението на американски морски пехотинци е само един гигантски блъф, те ще се измъкнат много лесно, следвайки първоначалния си план за изтегляне по въздуха.