Всъщност Смит бе заложил на вероятността Брант да изведе групата по шосето, тъй като в момента само то даваше възможност най-бързо да се отдалечат от ЕЦПН. Веднъж като преведе хората си по отсечката до жп гарата край Орвието и пресекат автострадата север-юг, бегълците начело с него ще могат да прекосят Апенините по по-безлюдните второстепенни пътища и да се отправят към италианското адриатическо крайбрежие.
Вече се чуваше шумът на мощните двигатели на приближаващите се мерцедеси. Джон се приготви, дръпна затвора на своя MP5, вкара патрон в цевта. С другата ръка и без да сваля поглед от шосето, опипа селектора за автоматичен огън — искаше да е на трипатронна залпова стрелба. Премести тежестта на другия крак и се снижи още малко, оставяйки все така невидим зад тежкото волво.
С приближаването на колите звукът се засили.
Изведнъж светлината на фаровете им обля волвото, хвърляйки разкривена сянка върху отсрещния скат. Гумите остро изсвириха, когато първият водач удари спирачките, за да избегне челния удар с импровизираната барикада на пътя. Няколко секунди по-късно отново се чу измъчено пищене на спирачки и триене на гуми в пътното платно, когато вторият шофьор изви остро и спря напряко в средата на шосето, избягвайки удара в първата кола. В същия миг Смит и Киров се подадоха иззад волвото с насочени в нея автоматични оръжия. Разстоянието беше не повече от петнайсетина метра. Откъм ската изскочи Фиона Девайн — беше си намерила прикритие зад полузаровена варовикова скала, сигурно свлякла се от скалната маса. Приведена леко, тя се прицели с полуавтоматичния си глок във втората кола.
— Излезте от колите! — извика високо Смит, примижавайки под ослепителния блясък на мощните фарове. — Излезте веднага с високо вдигнати ръце!
Кръвта пулсираше силно в слепоочията му. Това бе критичният миг. Необходимостта да вземат пленници обезсмисляше всички други съображения, дори беше по-важна от грижата за собствената им безопасност.
— Последно предупреждение! — изрева Джон отново и пръстът му се сви на спусъка. — Излизайте от шибаните коли! Веднага!
Една от задните врати на първата кола се отвори. Бавно се подаде мъж — беше един от охранителите на Малкович. Застана с лице към волвото с широко протегнати встрани ръце. Беше ги вдигнал на височина на раменете.
— Вижте, не съм въоръжен — заговори той на тромав английски с лош акцент. — Какво искате? Полицаи ли сте?
— Не задавай въпроси! — изръмжа Киров. — Кажи на Малкович и другите да излизат веднага! Имат десет секунди, сетне откриваме огън!
— Разбирам — отвърна мъжът. — Сега ще им кажа.
И се извърна странично, сякаш понечи да се наведе към отворената врата, за да говори с хората вътре, но се извъртя светкавично и измъкна изпод палтото си автомат узи с размерите на голям пистолет.
Смит и Киров стреляха едновременно.
Удариха го поне четири куршума, бликна кръв, тялото се изви, мъжът политна назад. Беше мъртъв още преди да падне на земята.
Шофьорът на първия мерцедес натисна газта до дупка, двигателят изрева и колата се устреми напред право срещу волвото. Водачът на втория автомобил направи сръчна маневра и последва първия.
Смит осъзна грешката си прекалено късно. Онези копелдаци бяха пожертвали един от своите, за да ги подмамят да се покажат и да напуснат добрата си позиция. Извъртя автомата в къса дъга и пусна един-два откоса, целейки се в мотора на летящата насреща му кола. Куршумите пробиха едри дупки в предния капак, излетяха рояци искри, разлетяха се парченца метал, а Джон продължи да стреля.
До него Киров също откри огън, като се целеше в гумите. Някъде отзад затрещя глокът на Фиона Девайн. Джон виждаше излизащите от дулото огънчета при бързите последователни изстрели. И тя се опитваше да пръсне гумите на неприятеля, за да го обездвижи, преди да е успял да мине през препятствието и да се измъкне безнаказано в мрака.
Джон остана на мястото си зад волвото, продължавайки да стреля със стиснати зъби. Като в забавен кинокадър видя летящия към него черен силует. Подобно на огромен, освирепял, влуден слон, той се носеше към него, готов да го размаже. Пусна последен откос, чу куршумите да попадат в челото на двигателя, но какъв ли бе резултатът?
Нямаше никакво време, трябваше да се спасява.
Отскочи встрани, приземи се през рамо на твърдата пътна настилка и усети как зъбите му болезнено изскърцаха, цялото му тяло се разтресе. Изтъркаля се в тревата извън пътя, по-надалеч от спряното волво.