Недел задържаше огъня. Обаче нещо в силуета на движещия се по-надолу разузнавач го заинтригува. Ами да, сега разбра — това беше жена. Американците водят жена със себе си. Ха! Недел оголи зъби в мрака, предвкусвайки удоволствието, след като ликвидира другарите й.
Внезапно отсреща изгърмя друго узи, сетне затрака напевно, изпращайки куршуми в посока на пътя. Около облечената в черно жена се разлетяха парченца асфалт, клонки, трева и пръст. Тя залитна, падна напред и застина.
Недел изруга гневно. Ех, че е глупак този Баженов! Пак си бе изпуснал нервите.
В същия миг го зърна — руснакът се подаваше иззад прикритието си. Този нещастник се опитва да огледа терена, вероятно за да коригира огъня си! Толкова загубен човек рядко се среща. Брант никога не би го взел, ако не беше истински виртуоз по взривовете. И ето го пак, подава се до кръста, насочва автомата към падналата неподвижна фигура край пътя…
И тогава се чу изстрелът, единичен, дойде някъде от по-долната част на склона.
Ударен право в лицето, Баженов изпищя и се свлече пред храстите. Сетне изтрещя откос и го довърши.
В този миг се показа и стрелецът. Беше също в черно, скочи на крака и се втурна към падналата жена. Падна на коляно до нея и трескаво забърка по джобовете на жилетката си, вероятно търсеше превързочни материали.
От това по-добра мишена, здраве му кажи, си каза Недел. Бавно прицелвайки се, германецът се изправи иззад скалата, насочи късата цев на узито и задържа дишането, докато мерникът и мушката кацнаха върху клекналия долу и се задържаха върху него. Тогава започна да обира мекия спусък…
Легнал по корем около сто метра по-долу на пътя, Смит натисна своя спусък. Оръжието му затрака високо, откатът беше по-силен от обичайно, защото позата бе неудобна. Встрани на асфалта звъннаха трите празни гилзи. Ударен два пъти — единия път във врата и втори в рамото, — главорезът на Брант се свлече напред. От шията бликна кръв, беше черна на цвят под лунните лъчи, обагри скалата, след малко секна.
Ругаейки тихо под нос, Джон се изправи и хукна към мястото, където до падналата Фиона беше клекнал Киров.
Когато стигна до тях, тя вече се опитваше да седне.
— Добре съм, добре съм — шепнеше дрезгаво, бледа и видимо поуплашена, но и щастлива. — Не ме улучиха, ето на — вижте…
— Не те улучили, а? — ръмжеше Киров и сочеше разпрания й ръкав, откъдето течеше тънка струйка кръв. — А това какво е?
За щастие оказа се само повърхностно одраскване, а не сериозна рана — куршумът бе разкъсал кожата най-отгоре.
— Това ли? — усмихваше се тя. — Че това е само драскотина.
— Чист късмет — сопна й се Смит, като все още дишаше тежко.
Сърцето му биеше силно. И той, както и Киров, бе помислил, че Фиона е убита или в най-добрия случай тежко ранена.
— Прав сте, подполковник — отвърна му тя спокойно и със съжаление откачи защипаната към жилетката й радиостанция.
Беше разбита, вероятно при залягането й се бе ударила в камък. Свали и вече ненужните слушалки с микрофона от главата и дяволито се пошегува.
— Сега вече ще трябва да разчитам на вас — мъжете — да провеждате телефонните ми разговори.
Изведнъж ярка светлина разкъса мрака и нощта се превърна почти в ден — някъде зад тях изригна огромно огнено кълбо в бяло, сенките им полазиха по съседния скат. Извърнаха се стреснати тъкмо навреме, за да видят червено-черния стълб на експлозията на изток. Стотици метри високо нагоре във въздуха над центъра на взрива полетяха късове метал, големи бетонни парчета, сетне заваляха като метеоритен дъжд обратно на земята. В същия миг до тях стигна и звуковата вълна — силен тътен, придружен с вторично бумтене и ръмжащ грохот, подобен на минаващ товарен влак. Сетне тези шумове бавно затихнаха, настана плътна, зашеметяваща тишина.
— Това беше лабораторията на Ренке — горчиво рече Смит, загледан в огнената колона над комплекса на ЕЦПН. — Заедно с уликите и доказателствата, от които така много се нуждаем…
— Още една причина, поради която незабавно трябва да тръгваме подир Малкович и Брант — прекъсна го Киров. — Поне за ченгетата няма да се безпокоим.
— Вярно, майтап няма — съгласи се Смит разсеяно, все още загледан в буйните пламъци над останките на тайната лаборатория за производство на биологично оръжие. — Цялата полиция на Орвието — карабинерите, градската и пътната — ще се струпа на комплекса най-много до десетина минути.
Наведе се и помогна на Фиона да се изправи.