— Разбрано — отвърна Смит. — Бързай колкото можеш. Но първо се свържи с хеликоптера. Използвай кодовите сигнали, които ти дадох, и предай да са готови да ни изведат по всяко време.
— Къде ще бъдете? — запита Ранди.
— В момента тръгвам подир Малкович. Ще държим радиовръзка.
Взе автомата от земята и се изправи, отправяйки очи към Фиона.
— Ранди скоро ще бъде тук. Ще издържите ли, докато дойде?
Тя кимна, но все още бе силно бледа.
— Ще се оправя, не се безпокойте, подполковник. Вие вървете, помагайте на Олег и задръжте онзи мръсник.
— Отивам. А вие не мърдайте и не се опитвайте да вървите с този крак — твърдо нареди Смит. — Приемете това като заповед.
Сетне се обърна и хукна през площада към крепостта.
Ерих Брант се бореше с унеса и жестоката болка, която притъпяваше сетивата му. По едно време примигна с очи и почти дойде на себе си. Лежеше на паважа, отчасти върху трупа на своя подчинен. Миришеше силно на прясна кръв, в устата си усещаше метален привкус. Извърна леко глава, примига от непоносимата болка, която това движение предизвика. Видя, че по паважа потече още кръв.
Ръката му бе попаднала под гърдите на другия — очевидно мъртъв, прострелян на множество места.
Брант я измъкна полека и внимателно опипа чело. Премаля от болката — имаше порезна рана, — куршумът бе разкъсал кожата чак до костта, която, изглежда, беше счупена, защото чу хрущене, обгърна го бяла вълна и отново за миг загуби съзнание. По-късно излезе от това състояние и първата му мисъл бе, че е най-добре да не мисли за раната в главата — каквото и да означава тя.
Чу нечии стъпки. Някой бързаше, приближаваше се към него. Присви очи и затаи дъх. През притворените клепачи зърна висок и строен чернокос мъж, който тичешком мина покрай него.
Това беше Смит! — помисли Брант удивен. Значи този проклет американец е успял някак да се измъкне от Русия и да ги последва чак до Орвието! Явно е подушил следите на Малкович. Това му подейства шоково, изглежда, доста по-силно от самата му рана. Този път успя да излезе от унеса и да се мобилизира. Бавно, с огромно усилие на волята запълзя встрани и успя да намери пистолета си наблизо. С още малко пълзене стигна до едни дървета, оттам намери прикритие в жив плет и други храсти, които растяха около високата сводеста порта на папската крепост. Тук почувства известна увереност, изправи се бавно, сетне, залитайки, тръгна по следите на Смит.
С помощта на двете си ръце Фиона успя да седне, като внимаваше да не движи превързания си крак и да го държи изпънат пред себе си. От усилието обаче й се зави свят. Изчака малко световъртежът да спре, сетне изправи глава и огледа обления в лунни лъчи площад. В далечината зад нея се чуваха изплашени гласове — гражданите на Орвието разтревожено коментираха експлозията и престрелките около стария град.
Фиона смръщи чело и погледна часовника си. Къде ли се бави агентката на ЦРУ? Защото пристигне ли местната полиция преди Ръсел, тя — Фиона — ще изпадне в истинска беда. Съществуването на Първи секретен отдел бе грижливо пазена държавна тайна и нито Клайн, нито президентът Кастила щяха да я нарушат, за да обяснят нейните и тези на другарите й действия. А пък италианските власти едва ли ще погледнат снизходително на въоръжена до зъби жена, която се разхожда и на воля стреля из страната им, представяйки се за журналистка на свободна практика. Ами труповете отсреща на площада и отзад на пътя…? Боже мили!
Погледна към надупчената от куршумите фасада на станцията на въжената линия и въздъхна. Отпред на паважа пред разбитите прозорци и издънената врата се търкаляха двата трупа на… Внезапно се сепна, очите й се присвиха. Защо два трупа? Нали трябваше да са три?
За миг замръзна, по гърба й полазиха ледени тръпки. Значи един от хората на Брант, а може би и самият той не е убит, а вероятно е тръгнал след Олег и подполковника. Боже мой, пък радиото й е повредено! Няма възможност да предупреди другарите си. Е, като не може по друг начин, тогава… и тя се изправи с огромно усилие и още по-мъчително закуцука през площада в посока на крепостта.
Смит завари Киров и Константин Малкович застанали един срещу друг в горната част на крепостния вал. Стените на крепостта се извисяваха величествено над скалната маса, върху която бе построена, а под нея обраслият тук-таме с жилави дръвчета и шубраци скат се спускаше почти вертикално надолу към светлините на Орвието и магистралното шосе. Финансистът бе вдигнал ръце високо във въздуха, а в краката му лежеше отвореното куфарче.