Затворникът кимна мрачно. Разговорите му с офицерите на ЦРУ не бяха никак приятни. Отнесе подноса на нара и седна да яде.
Фармър остана да го наблюдава през прозорчето още известно време, след което отиде да си гледа другата работа.
По-късно същия следобед сержантът на име Фармър се поразходи до един от по-отдалечените външни плажове. Там се срещна с висок и набит, сивокос цивилен мъж, който видимо го очакваше. Според паспорта, който носеше, името на този човек бе Клаус Витмер, представител на Международния червен кръст. Донякъде за същото говореше и строгото му официално облекло.
— Имаше ли проблеми? — запита сивокосият.
— Никакви — поклати глава Фармър и му подхвърли нещо, което другият улови и стисна в шепа. — Кога ще си получа остатъка от хонорара?
— Както се уговорихме, графикът ще бъде спазен — отвърна цивилният.
След като американският сержант се отдалечи по плажната ивица, Алексей Иванов — шефът на 13-о управление, разтвори пръсти. Върху дланта му, отразявайки лъчите на знойното карибско слънце, просветна празно стъклено шишенце. Иванов го погледна, замислено присвил очи. Почти празен ход, помисли си той мрачно, обаче пък какви други възможности имаме сега?
Главният руски шпионски кукловод се извърна към морето и със сила захвърли стъкълцето далеч навътре, на достатъчно разстояние от ближещите плитчината ласкави топли води. Сетне и той бавно закрачи по плажа, отдалечавайки се от мястото на срещата.
И последният вариант ХИДРА бе пуснат в действие по предназначение.
22 март
Александрия, Вирджиния
На „Кинг Стрийт“ край Потомак, на отсрещния спрямо Вашингтон бряг на реката се намира малък виетнамски ресторант. Има си редовни клиенти, които обичат добрата храна, умерените цени и тихото, непретенциозно обслужване. С други думи, мястото е по-скоро популярно, отколкото модно, мислеше си по същия въпрос разглеждащият менюто Джон Смит.
— Прощавайте, това място запазено ли е? — чу зад гърба си познат глас.
Смит се извърна и с приветлива усмивка вдигна глава. Там стоеше стройна, красива жена с къса златиста коса. И тя му се усмихна мило, макар и да му се стори, че в очите й тъмнее някаква сенчица.
— Тъкмо си казвах, че момчетата от Ленгли са решили да ти теглят ключа, а? — пошегува се той и се изправи да я посрещне, като изтегли стола й навън, за да й помогне да седне.
Ранди Ръсел махна с ръка.
— Баровците от седмия етаж все не могат да вземат окончателно решение. Половината, включително и директорът на централното разузнаване, все повтарят, че със соловите си действия съм била заплаха за управлението. И че е крайно време да ме изхвърлят, преди да съм предизвикала сериозен международен скандал. Другата половина и шефът ми от оперативния отдел пък казват, че човек може и да си затвори очите за туй-онуй. Да не би всеки ден да забиваме едра риба като Ренке, а?
Джон изчака тя да се настани удобно, сетне седна и той.
— Е, коя половина ще спечели, как мислиш?
— О, управлението ще си ме държи на работа — уверено рече тя и по устните й заигра усмивчица. — Онези на върха са свикнали с компромисите, нали открай време все така са постъпвали? Може би ще ми включат поредната унищожителна персонална забележка в личното досие… а може и да се сдобия с една седмица допълнителен отпуск, ама пък кога ли ще го ползвам, ти ми кажи?
Смит се изсмя искрено.
— Все по-цинична ставаш.
— Аз такава съм си родена, Джон. Именно затова така добре си пасвам в ЦРУ — врътна глава Ранди и хвана с ръка менюто, но в следващия миг го остави обратно. — Ама ти чу ли? Най-накрая германците завършиха проверката си за онази тяхна къртица…
— Хайхлер се оказа, нали? — веднага позна Смит. — Същият, който се самоуби в деня, когато заловихме Малкович.
— Същият — кимна тя. — Доста са се поровили, типично по немски, но са стигнали до дъното на нещата — получавал е дълга поредица от кешови преводи — много дискретно му ги е изпращала една от компаниите на Малкович. От параваните, разбира се.
— Аз и за Малкович чух — усмихна се той. — Излиза, че и Гуантанамо не е толкова сигурен, както го смятат.
Ранди повдигна вежди, усмихна се тънко.
— Ама ти всичко знаеш, а? В тези твои кръгове, дето се движиш — каквито и да са те, всичко се научава прекалено бързо… Направо глупаци ставаме в очите на хората — да оставим руснаците да си го очистят, преди да сме го доизцедили. Аз пък мислех, че подробностите около смъртта му са строго секретни.