Марчук, старшите щабни офицери, дивизионните и бригадните командири от САОК се бяха настанили на трите страни на огромната правоъгълна конферентна маса. Голяма подробна карта на тяхната оперативна зона висеше от специална поставка пред четвъртата страна. Всеки старши офицер бе получил нужните му документи в дебела папка, заедно с пепелник и голяма чаша с горещ чай. В повечето пепелници димяха цигари.
— Никакво съмнение няма, че и руснаци, и беларуси са затегнали сигурността по общата ни граница по най-драматичния възможен начин — докладваше в момента един от полковниците, като посочваше съответните места на картата с дълга показалка. — Ето, тук на север, на Добрянка са затворени всички гранични пунктове, дори и най-маловажните, така е и на изток чак до Харков. Движението не е спряно единствено по пропускателните пунктове на главните магистрали. При това там се извършват най-щателни проверки. И още: колегите от Западното и Южното командване докладват за подобни мерки и в техните зони.
— И не е само това, има и други данни — обади се мрачно един от офицерите от най-отдалечените странични столове.
Беше командир на бригада прикриващи сили — нов тип формирование от комбинирани подразделения: бронирани разузнавателни части, разузнавателни и бойни хеликоптери, тежковъоръжена с бронетанкови ракети пехота.
— Предните ни постове докладват за разузнавателни действия с участие на взводен и батальонен тип подразделения на няколко пункта покрай границата. Опитват се да локализират с точност маршрутите и постоянните стоянки на отрядите гранична сигурност.
— Не бива да изпускаме и предадените ни от американците сведения за мащабни раздвижвания на различни руски части. Макар и някои от тях да се базират на слухове… — обади се друг полковник.
Кръстосаните ловни рогчета на пагоните му говореха, че е свързочник. В действителност обаче офицерът бе разузнавач.
Повечето хора около масата поклатиха глави в знак на съгласие. Американското военно аташе в Киев редовно изпращаше разузнавателни доклади и данни на украинските военни ведомства. В някои от тях ставаше дума за внезапно изнесени от постоянните им бази около Москва елитни руски танкови, военновъздушни и пехотни части. Нямаше начин със сигурност да бъдат потвърдени тези доклади, но въпреки това съдържанието им бе достатъчно обезпокоително.
— Какво е официалното обяснение на Москва за необичайното движение покрай границата? — запита едър, възпълен танков дивизионен командир, седнал до офицера от разузнаването.
Беше се навел напред, светлината от лампите над масата се отразяваше в лъскавото му голо теме.
— От Кремъл твърдят, че вземат превантивни антитерористични мерки във връзка с предполагаеми акции — отвърна генерал Марчук бавно и хрипаво, сетне загаси поредната цигара.
Гласът му бе дрезгав, якичката на мундира му — мокра от пот.
Майор Поляков смръщи лице. Бе озадачен и разтревожен. Началникът му изглеждаше болен. Дори и на петдесет години Марчук обичайно поддържаше отлична форма, здрав беше като бик, но днес видимо не бе добре, напротив. Не бе ял от известно време, защото повръщаше погълнатата храна, но отказа да се прегледа и въпреки възраженията на адютанта свика заседанието още снощи.
— Просто един проклет грип, Дмитрий — беше му казал с хрипавия си глас. — Ще мине. В момента военната ситуация е тревожна, изисква цялото ми внимание. Знаеш моето правило: първо дългът, сетне другите неща.
Както всеки добър войник, получил заповед, така и Поляков козирува и толкова. Какво друго можеше да направи, освен да изпълнява — в случая да си замълчи. Но сега отново гледаше началника и започваше да си мисли, че е сбъркал. Трябвало е да бъде далеч по-настоятелен и някак да убеди генерала да потърси лекарска помощ.
— А ние вярваме ли на добрите ни руски приятели и съседи, Саша? — саркастично запита дивизионният командир, съвипускник на Марчук от военната академия. — Имам предвид така наречените предполагаеми терористични действия.
Марчук сви рамене. На адютанта му се стори, че дори и най-дребното движение му струва немалко усилие.