Сръбна от чая, сложи още една лъжичка захар и седна да погледне през микроскопа. Бомбата от „Проспект мира“ също беше пластична. Не беше изненадан.
Започна да прави пречистване и абсорбция на изпаренията, като леко загря във вакуум поставения в затворен контейнер образец. Отделяните органични вещества минаваха през тръба с филтър от активен въглен, свързана с вакуумна линия. След като парите бяха уловени от филтъра, Абрамов отдели съставките на експлозива от въглена с дихлорметан.
Отново ги сложи под микроскопа, а после сложи твърдия остатък в органичен разтворител и го пречисти, за да направи още няколко изследвания.
От силно експлозивните органични вещества не беше останало много. Всъщност те бяха нищожно количество, измеримо само в пикограмове. Което означаваше, че ще трябва да прибегне до ТЕА, термоенергийния анализатор, едно изключително чувствително хемилуминесцентно устройство. В него се използуваха нагрята камера под ниско налягане и криогенен филтър, за да се получи електронно активиран азотен двуокис, който излъчва светлина с точно определена дължина на вълната в процеса на радиоактивното си разпадане.
Работеше бавно и старателно и рано следобед определи молекулярната структура на образеца.
Наистина имаше нещо странно.
Два пъти провери изчисленията си, като ги сравняваше с каталога на спектрите. След третата проверка разбра какво му беше така мистериозно познато.
Беше изследвал точно този експлозив стотици пъти досега.
Експлозивът беше не просто американски.
Формулата не можеше да се сбърка. Всеки от образците пластично взривно вещество, използувано в московските бомбени атентати напоследък, беше произведен в една компания в Кингспорт, Тенеси, наречена „Военен завод за муниции «Холстън»“. Това беше единственото място в Съединените щати, където се произвеждаше C-4.
Но имаше и още нещо.
Отговаряше точно на уникалната формула на специална партида C-4, произведена изключително за нуждите на Централното разузнавателно управление.
Беше сто процента сигурен.
Отпи от третата си чаша чай и започна да диктува рапорт.
48
Париж
Стоун чакаше Дунаев в кафенето „А ла бон Франкет“ на улица „Рокет“, недалеч от гробищата „Пер Лашез“. Минаха пет, после десет минути, а от емигранта нямаше и следа.
Стоун ядосано погледна часовника си и си поръча пастис. Приличаше на сироп за кашлица.
Както си седеше, започна да се оглежда из заведението за някой, който би могъл да бъде Дунаев. Нямаше такъв човек. Една жена на бара, явно проститутка, улови погледа му и му се усмихна. Минаваше шестдесетте, дългата й червена коса беше лошо боядисана, а на лицето си имаше прекалено много пудра, която не успяваше да скрие бръчките й. Стоун се усмихна неопределено и се обърна на другата страна: благодаря, няма нужда.
Изминаха двадесет минути, а Дунаев все още го нямаше. Инструкциите на жената в катедралата бяха съвсем ясни. Особено бе подчертала, че Стоун трябва да бъде точен. А ето че Дунаев закъсняваше вече двадесет и пет минути.
Дали и с него не се бе случило нещо? Дали не се бяха добрали и до него, както до всички останали? Огледа се внимателно из кафенето за човек, който да изглежда поне малко не на място, за някакъв признак, че Дунаев му крои нещо. Не откри.
Проститутката му се усмихна отново и тръгна към него с пресилено поклащане, като люлееше сладострастно бедра.
— Имате ли огънче? — Попита тя с нисък гърлен глас на пушачка. Говореше английски — очевидно беше разбрала, че е американец.
— Съжалявам, не.
Тя се усмихна, като показа потъмнелите си зъби, вдигна рамене и взе няколко кибритени клечки от бармана. След няколко минути отново се приближи.
— Чакате ли някого? — попита тя и поднесе цигарата до устните си със силно стилизиран жест, наклонила глава встрани. Сякаш се бе учила да пуши от старите филми.
— Да, чакам.
Проститутката издуха цял облак цигарен дим.
— Може ли да седна при вас?
— Съжалявам, не.
— Може пък да ви помогна да намерите някого, когото търсите — каза тя и цъфна в усмивка с цвят сепия.
Стоун кимна. Нещата се изясняваха.
— Мисля — рече жената, — че имаме общ приятел.
Значи такава била работата. Дунаев очевидно беше извънредно предпазлив стар агент и държеше да се изолира от него чрез посредник.