Влязоха по дълга алея в гробищата „Пер Лашез“. „Пер Лашез“ е най-достойното последно пристанище за мъртвите в Париж. Тук са гробовете на Марсел Пруст и Оскар Уайлд и на стотици, хиляди други. Разположени са на стръмен склон, тесните пътеки се вият нагоре и пресичат други пътеки в един обрасъл с трева и мъх лабиринт.
— Много американци, които не бяха успели да си намерят работа по време на депресията, пристигаха в Русия — разказваше Дунаев. — Някои от тях идваха по политически причини, защото предпочитанията им бяха на страната на комунизма, докато не го видяха отблизо в истинския му вид, истинското чудовище. Някои, естествено, идваха заради работата. А после им се раждаха деца и те разбираха, че на децата им, всичките със съветско гражданство, не се разрешава да заминат. О, това се случваше много често. По време на Втората световна война няколко американски кореспонденти, акредитирани в Москва, се бяха влюбили в рускини, а после жените и малките им деца бяха държани като затворници. Заложници. Може би знаете, че големият американски индустриалец Арманд Хамер прекара десет години в Москва — от 1920 година нататък. И той, и брат му имаха деца от рускини. На едното дете разрешиха да замине, на другото — не.
— Това обяснява защо Леман им сътрудничи — разсъждаваше гласно Стоун. Бяха пред гроба на Фредерик Шопен — малък бял паметник със статуя на плачещо момиче. В скута на момичето бяха сложени няколко червени рози.
Емигрантът кимна.
— Държали са дъщеря му и не са я пускали да замине — каза Стоун. — Той сигурно е използувал различни хора, за да се свързва с нея. Включително баща ми.
Дунаев продължи да върви нататък. Изглежда, не разбра Стоун.
— Какво точно имахте предвид, като казахте, че сте били посредник между Берия и дъщерята на Леман?
— Берия беше научил по някакъв начин от Сталин, че Леман притежава документ със страшна сила. Документ на документите.
Стоун кимна. Какво ли знаеше този ексшпионин за завещанието на Ленин? Откъде го знаеше?
— И ви изпрати да вземете документа от Леман, така ли?
— От дъщерята на Леман.
— Защото Леман не е можел да има преки контакти със служители на съветските разузнавателни служби — заключи Стоун. — Това би разрушило кариерата му в държавната йерархия.
— Точно така. И Берия го знаеше.
— Никога ли не е виждал дъщеря си, след като е напуснал Москва?
— Веднъж й разрешиха да посети Париж, където се видя с баща си, но беше под строга охрана.
— Кога беше това?
— През 1953 година, мисля.
— Ами защо Леман не я е освободил тогава? — попита настойчиво Стоун. — Ако Соня е била на Запад, сигурно е можел да уреди отвличането й…
— О, не — каза Дунаев и се разсмя. — Младата жена изобщо не би се съгласила. Разбирате ли, майка й беше още жива в Русия и съм сигурен, че тя не е искала да я поставя под заплаха.
— Верига от заложници — размишляваше гласно Стоун. — Какво знаете за документа, който е притежавал Леман?
— Нищо. Само че го е притежавал.
— А Берия добра ли се изобщо до него?
— Не, опита се.
— Как?
— Предложи да пусне Соня в замяна на този документ. Той имаше за него голямо значение. По някаква причина го смяташе за изключително важен.
В гробищата беше спокойно, тихо. Стоун не се чувствуваше като в Париж, а по-скоро като в някоя пасторална гориста местност; порутените гробове бяха сякаш естествени оголени скали. Някои от венците бяха станали кафяви. Тук-таме имаше започнали да се рушат гробници със счупени прозорци, вътре бяха нахвърляни бирени бутилки.
— Защо Леман не се е съгласил на тази сделка? — попита накрая Стоун.
— Напротив, съгласи се. Много искаше да си върне дъщерята:
— Съгласи ли се? Но…
— Но Берия беше разстрелян, преди сделката да се осъществи.
— А, да — каза Стоун. — Да. А вие направо с Берия ли си имахте работа? Или с някой от помощниците му?
— Направо с Берия. Той искаше абсолютна дискретност.
— Чували ли сте кодовото име М-3?
— М-3 ли? — повтори бавно Дунаев.
— „Къртица“ от организацията на Берия, човек, на когото е вярвал безрезервно.
Минаха покрай гроба на Симон Синьоре и влязоха в колумбария11. Всяка от мраморните плочи беше гравирана със златни букви и украсена с изкуствени цветя.
11
Колумбарий — постройка, в която се поставят урните с праха на кремирани покойници. — Бел.прев.