После започна да говори по-спокойно:
— Подробностите не са ми известни. Зная, че съществува мрежа, която се ръководи от Москва. Говори се, че по някаква причина хората от тази мрежа охраняват определени емигранти. Може би нашият човек е бил един от тях.
Стоун замълча, за да размисли над казаното. Мрежа от бивши чекисти? Изведнъж почувствува безпокойство от сдружаването си с бившия чекист. Имаше една поговорка: ако спиш с кучета, ще хванеш бълхи. Надяваше се, че ще се очисти от бълхите. Този човек знаеше много и трябваше да го използува. Беше дал на Дунаев доста елементи от мозайката, сега се надяваше на паметта му.
Дунаев нервно се пресегна за кутията „Голоаз“ и запали цигара. Пое дълбоко дима и заговори, докато го изпускаше:
— Преди няколко дни един стар човек на име Аркадий Степанов е бил убит в Новосибирск, в Съветския съюз — бил е блъснат от кола. Той също е бивш служител на НКВД. Приятелите ми казват, че Степанов е отивал на разговор с кореспондент на манчестърския „Гардиан“ за една, както се оказва, доброжелателна статия на тема колко е променен животът в Русия.
Стоун кимна.
— Той също е бил един от доверените помощници на Берия, прав ли съм?
— Да — каза Дунаев. — Зная, че Степанов беше замесен в подготвяния от Берия преврат. Беше затънал до уши в тази мръсотия.
— По какъв начин?
— Беше едно от момчетата за всичко на Берия. Принудил личния му лекар да напише рапорт, че Берия е получил сърдечна криза. Предполагам, че Берия е имал намерение да отсъствува, за да може да командува силите си. Вероятно е искал причината за отсъствието му да бъде правдоподобна, така че колегите му да не стават по-подозрителни, отколкото вече са били.
— По дяволите, Степанов е вече мъртъв.
— Да де — разсмя се Дунаев и златните му зъби блеснаха. — Забравете и за добрия доктор. Екзекутираха го още щом разбраха, че е сътрудничил на Берия. Нещастник.
— Степанов сигурно е знаел нещо за самоличността на М-3 — рече Стоун. Присви очи, замислен за нещо. — Но защо е трябвало да го елиминират тъкмо сега заради този опит за преврат отпреди десетилетия? И тогава си спомни за доклада на Таралежа, от който започна всичко, доклада от източник на ЦРУ в Москва, в който се намекваше, че в Кремъл ще има размирици.
— Мислите ли — продължи Стоун, — че така нареченото Завещание на Ленин по някакъв начин разкрива самоличността на Къртицата?
— Да. Да. Винаги съм си го мислил. Да.
Стоун кимна.
— Моментът, който е избран… — почна той, — тези неща не може да са случайни.
— Моментът ли? — попита Дунаев.
„Ще се случи всеки момент“ — проблесна в съзнанието на Стоун.
Това бяха първите признаци на един огромен, ужасяващ катаклизъм. Миналото се повтаряше.
— Да. Някои хора поемат твърде голям риск да бъдат разобличени. Нещо ги кара да бързат. — Стоун обиколи с поглед стаята. — Започва маневрирането на М-3 към властта. Заплахата е непосредствена. — Внезапна вледеняваща догадка го прониза като мълния и той добави: — Има краен срок.
— Вие ще кажете, господин Стоун. Вие сте експерт по Съветския съюз. Аз бях само обикновен служител.
— Срещата на високо равнище — рече Стоун и остана на стола си, замръзнал от ужас като мушица в кехлибар.
50
Москва
Проливният дъжд не беше спирал цял ден, небето беше стоманеносиво. Шарлот бе изминала петнадесетте километра бавно и предпазливо. Пътищата бяха хлъзгави, а подозираше, че реното има нужда от нови спирачки. Но нямаше никакво желание да търси подобна услуга в Москва. На съветските механици не можеше да се има никакво доверие, пък и без друго никога нямаха резервни части.
Право пред нея се издигаше порутеният Криловски манастир, точно както й го бе описал Сергей — масивен и древен, с неравна каменна зидария. Навремето мрачното му присъствие без съмнение е доминирало в тези покрайнини. И сигурно монасите, живели някога в него, са си въобразявали, че ще е вечен. През осемнадесети век манастирът бил превърнат в казарма, а после започнал да се руши и когато дошла революцията, бил оставен да се разпада между окръжаващите го хълмове.
Шарлот остана да чака в колата, заслушана в шума на мотора. Нямаше желание да стои вън на дъжда по-дълго, отколкото се налагаше. Дъждът я настройваше умосъзерцателно. Не знаеше доколко може да се осланя на Сергей. Човек никога не биваше да има вяра на съветските държавни служители. Сергей беше от КГБ, а КГБ най-често създаваше неприятности. КГБ си имаше свой скрит план, своя бюрократична бъркотия, на фона, на която нормалната съветска бюрокрация изглеждаше съвсем невинна.