Шарлот не му повярва. Сергей й пробутваше тази история, това беше обяснението. Тази театралност, срещата в изоставените развалини на манастира. Всичко това имаше привкус на мелодрама и тя нямаше да захапе въдицата.
Защо й беше дал тези сведения за ЦРУ? Вярно, и преди й бе казвал разни неща, но това беше информация от такъв характер, че един следовател от КГБ би я пазил в тайна, докато началниците му не решат какво да правят с нея.
Дали КГБ не се опитваше да я манипулира?
Да. Сигурно беше така. Опитваха се да я използуват.
Значи такава била работата.
51
Париж
Стоун седеше в едно кафене на улица „Бюси“, на левия бряг на Сена недалеч от „Л’Отел“, пиеше еспресо и методично записваше фактите, с които разполагаше, в малкия бележник, който току-що бе купил.
Знаеше, че в този момент Фьодор Дунаев се е захванал да му търси пистолет. Старият руснак, разбира се, имаше към кого да се обърне. Стоун беше наясно, че за един аматьор е вече почти невъзможно да купи оръжие на черно, особено пък в Париж. Дори и да успееше да открие нужния бар в някой долнопробен квартал, да кажем Пигал, и да попадне на човека, който може да му го достави, сделката пак нямаше да стане. В този век на тероризма никой не би рискувал да продаде оръжие на някого, чиито контакти с продавача впоследствие могат да се проследят. Не си струваше.
Не, Дунаев трябваше да свърши тази работа. За щастие, с неговите връзки това нямаше да е трудно.
Единственият проблем беше, че познанията му за оръжията бяха от петдесетте години, а оттогава автоматичните пистолети бяха претърпели значителни промени. Най-съществената може би беше създаването на „пластмасовия“ пистолет — полуавтоматичен, от полимери, с голяма ударна сила.
Всъщност само дръжката беше пластмасова, но имаше едно важно предимство пред металните — можеше да се внесе в самолет дори и през детекторите за метал. Поне така му бяха казали. Стоун имаше съвсем смътна представа как да направи това, ако му се наложи.
В случай че заминеше за Москва, вероятно щеше да му трябва пистолет, с който да успее да мине граничната проверка.
Но се надяваше от все сърце, че няма да му се наложи да го използува.
От телефона срещу заплащане в дъното на кафенето Стоун изпрати телеграма на Пола Сингър: ВСИЧКО НАРЕД. Но как да я подпише? Бяха се разбрали за Хаскъл, но колкото и да изглеждаше умно, беше твърде рисковано. Ако хитрината му в Хаскъл беше вече разкрита, това име щеше да звучи твърде подозрително. Подписа се просто ПРИЯТЕЛ. Пола трябваше да знае, че е добре.
Върна се на малката кръгла масичка, поръча си още едно еспресо и отново започна да пише в бележника. Скоро стигна до обяснение, в което имаше някаква логика.
През годините, прекарани в Москва, на Уинтроп Леман му се родила дъщеря, Соня, която взела името на майка си, така че да не бъде свързвана с прочутия си американски баща.
Дотук — добре.
Соня била заложница, инструмент, използуван срещу Леман, за да бъде принуден да сътрудничи. Съветите държали здраво в ръцете си един от най-влиятелните хора в Америка, съветник на няколко президента.
Обаче на този човек е бил поверен документ от Ленин, нещо мощно и експлозивно, което, в случай че се разгласи, щяло да причини огромни щети на съветската държава.
Документ, който по някакъв начин може да разкрие и самоличността на „къртицата“ М-3.
Така че Леман от своя страна също ги е държал в ръцете си.
А и дъщеря му не е била вече жива.
По някаква все още неясна причина навремето Леман помагал на редица американски и най-малкото двама съветски висши държавни служители да свалят съветското правителство и издигнат начело на държавата Берия. Фактът, че е отишъл толкова далеч, за да се опита да освободи дъщеря си, можеше да се разбере. И все пак… Берия?
Но всичко това беше минало.
Частите от мозайката, от сегашната мозайка, най-после идваха на местата си, но въпросите, които оставаха, изпъкваха с още по-голяма сила.
Хаскъл, Мичиган
На полицейския началник в Хаскъл, Мичиган, Рандъл Джъргънсън му беше дошло просто до гуша. По-голямата част от нощта беше прекарал заедно с помощника си Уили Кунц и няколко доброволци да преравя с драгата хаскълския бряг на едно от най-големите езера в целите Съединени американски щати.