Староверците. Сега Стоун си припомни. За тях се споменаваше между другото в писмото на Алфред Стоун от банковия сейф в Кеймбридж. Беше ли възможно и той да е чувал…, да е знаел нещо за тази мрежа?
— Всяка нелегална мрежа като тази обезателно има ръководител, водач — каза Стоун. — Трябва да ми помогнете. Кой е той? Кои са тези хора?
— Да, има водач. Човек, чието име се пази в тайна.
— Но сигурно има някакъв начин…
Дунаев кимна много бавно, лицето му беше изопнато от вглъбяване.
— Познавам неколцина — каза той. — Вероятно сте чували — нали сте специалист по политиката на моята забравена от бога страна — за едно от най-големите зверства по време на Втората световна война, един неописуем ужас, надминат само от нацистите. За масовия разстрел, извършен от моите хора, НКВД-то. Разстрелът в Катинската гора.
— Разбира се, че съм чувал за него. Хиляди и хиляди. Колко бяха, четири хиляди?… Пет хиляди?… Офицери от полската войска, убити през 1940 година. Един от най-жестоките епизоди от войната.
— О, приятелю, не знаете и половината. Години наред тази история изкусно се прикрива от съветското правителство. Великият Уинстън Чърчил забранил подробностите да се разгласяват от страх, че това може да повлияе на хода на войната. Дори и днес вие на Запад знаете твърде малко.
— Ако има някаква връзка!…
— Един пролетен ден на 1940 година петнадесет хиляди полски офицери внезапно изчезват. Военни специалисти, инженери, лекари, професори и генерали. Съветското правителство ги държи в лагери. Но Сталин трябва да се отърве от тях, понеже се опасява Хитлер да не си помисли, че руснаците се опитват да отмъкнат елита на полската армия. Натоварват ги в камиони и автобуси и пратка след пратка ги закарват до ръба на гигантска, току-що изкопана яма.
Стоун кимна. Не му се искаше да прекъсва Дунаев, но се питаше какво общо може да има всичко това със „староверците“.
— А после един по един ги застрелват в тила. Ден след ден, и така — седмици наред, толкова много били. Хвърлят телата върху другите тела в ямата. Гротескно, кошмарно, толкова невероятно, че дори някои от хората на НКВД — закоравели, безмилостни убийци, после се побъркаха. Дните минават и ямата се превръща в гниеща, разлагаща се каша. Затворниците поглеждат в нея, преди да бъдат екзекутирани, и вият от ужас, дърпат се като обезумели. Повечето работа вършат хората на НКВД, както вече казах, но им помагат и неколцина пехотинци от Червената армия, специална част. Те не са знаели защо ги изпращат там. На шестия ден, когато вонята става непоносима, когато някои от тях започват да повръщат и да припадат, търпението им свършва. Вдигат метеж, командирът им ги повежда на бунт срещу садистите от НКВД. Веднага са арестувани и изпратени обратно в Москва, за да ги изправят пред трибунала. — Дунаев замълча и затвори очи.
— И?
— И, приятелю, такъв трибунал никога не е заседавал. Делото изведнъж било прекратено.
— Сталин ли не е разрешил?
Дунаев горчиво се изсмя.
— Не е и стигало до ушите на Сталин. Направил го е много смел неизвестен човек. Някой, който е разполагал с голяма власт, но преди всичко е бил много смел, рискувал е кариерата си, за да спаси няколко добри войници.
— Той ли е ръководителят на мрежата? Кой е той?
— Не зная името му. Успял е някак си да оцелее. Да, той е създал тази мрежа от верни на партията хора, които не искали повече да търпят това, което Сталин причинява на добрия народ.
— Той жив ли е?
— Така казват.
— Как да стигна до него?
— Ех, ако знаех… Съжалявам, че не мога да ви помогна.
Стоун мълча дълго.
— А ще ми помогнете ли да стигна до Москва?
— Щом като сте готов да направите тази глупост — рече Дунаев и поклати глава, — ще се опитам. Надявам се, не възнамерявате да влезете нелегално в Съветския съюз?
— Само пълен идиот или професионален шпионин би се опитал да направи такова нещо. Не, аз трябва да вляза легално, а за тази цел ми е необходима входна виза. Но няма време. Тези неща понякога отнемат седмици.
— Невинаги. Когато някой голям и влиятелен западногермански индустриалец изведнъж реши да замине за Москва, съветското посолство винаги с радост урежда формалностите.
— Но има ли някакъв начин аз…
— В съветското посолство в Париж има един човек. Добър, честен човек — един от мрежата. Той може да го уреди.