Павличенко го бе слушал, без да го прекъсва, смаян колко много са успели да научат. Дори и кадровиците на КГБ, които бяха направили обичайното проучване, преди да го назначат, не бяха разкрили тайната на осиновяването, промяната на фамилното име, станала с подкуп под масата. Регистрите се бяха изгубили в украинските безредици от началото на тридесетте години и оперативните работници по вътрешната сигурност на КГБ, естествено, не бяха намерили нищо подозрително.
— Ние можем — бе му казал Найлънд в къщата в Хампстед Хийт — да ви проправим пътя до самия връх на КГБ. Ще ви предоставяме тайни, разкриването, на които ще създава впечатление за дълбока проницателност — информация, с помощта, на която ще изглеждате дори по-умен и по-далновиден, отколкото сте в действителност.
Американците не бяха го разочаровали.
Веднага, след като се бе съгласил, го бяха инструктирали подробно и му бяха осигурили екипировката, която щеше да му е необходима, за да поддържа тайните връзки с резидента си. Снабдиха го с шифрови бележници за еднократна употреба, скрити в самуни черен хляб, който купуваше от определена хлебарница на улица „Горки“ в Москва. Всяка страница на тези бележници — вид сложна кодова книжка — се състоеше от поредица случайни петцифрени числа. Използуваше ги за шифроване на съобщенията с помощта на матрица, която след това унищожаваше. Кодът беше фактически неразгадаем, тъй като единственото друго копие на бележника се намираше във Вашингтон.
Най-напред набави на американците ведомости за заплатите в КГБ, един вид кадрови списъци, от които се разбираше към кое поделение се мисли всеки отделен служител. Постепенно започна да им изпраща и лични досиета, а след време — и по-големи тайни. Фотографираше документите с малката немска камера, която му бяха дали.
Предаваше материалите посредством тайник, като оставяше касетите с филмите зад една разхлабена тухла близо до гимназията, в която учеше най-големият му син. Или пък посещаваше определена филмова прожекция и сядаше на определено свободно място, като мяташе палтото си на предната седалка. Когато си тръгваше от киното, джобът му биваше малко по-олекнал. Друг път осъществяваше контакт при разминаване в претъпкан автобус. Съобщаваха му, че предаването на материалите е минало успешно, чрез написани с тебешир знаци на телефонни кабини или понякога с пресни петна от катран върху белите вътрешни стени на банята, където ходеше да се напари.
Дори му бяха дали телефонен номер, който се водеше на частен московски апартамент, а звънеше направо в кабинета на резидента му. Този номер беше даден единствено на него, само в случай на крайна необходимост, сигнал за опасност, който никога не бе използувал.
— Всичко е уредено, другарю генерал — каза лекарят. — Ще получите не просто удар, а транзиторна исхемична криза.
— Обяснете.
— Когато, дойде денят, сутринта няма да можете да станете от леглото. Няма да можете да говорите. Няма да можете да движите дясната си страна. Естествено, ще бъдете докаран при мен в клиниката. Аз ще ви прегледам на скенера, това е нормалната процедура, и той ще покаже, да речем, че имате инфаркт на лявата хемисфера. Понеже функцията на една от артериите, които снабдяват мозъка ви с кръв, ще е нарушена може би от мозъчна емболия, плаки във вертебралните или каротидните артерии. Винаги сте имали тези показания.
— Много добре — каза Павличенко и кимна бавно. — Ще разчитам на вас тази диагноза да стане известна на нужните хора незабавно. По някоя и друга дума тук-там, нека се разбере, че вие ме лекувате. Че думите ви са израз на гордост или нескромност. Искам слухът да се разпространи.
— Като този за мнимите ви сърдечни оплаквания — отвърна лекарят.
— Точно така. Но има ли начин резултатите от едно такова изследване да бъдат подправени?
— Да, другарю генерал, съвсем просто е. През последните години сме лекували много хора с инфаркти. Мога да взема снимката на някого от тях, както и компютърната ехограма от ултразвуковия преглед на каротидните му артерии, и просто да сменя датите.
— След такъв удар… правдоподобно ли е да се съвзема бързо?
Лекарят на Павличенко замълча за момент.
— Да, другарю генерал. Такъв човек може да се възстанови за дни. Напълно правдоподобно е. Мъртвите, другарю генерал, ще се вдигнат.