— Умно измислено — промърмори председателят на КГБ.
Погледът му преброди трапезарията и се спря върху стъклописа на прозорците. Вече знаеше, че мечтата му, мечтата на неговите хора е на път да се сбъдне.
61
Париж
Стоун седеше на грапавия чакъл в Империята на мъртвите, облегнат на мокрите червеникавокафяви кости. Въздухът беше влажен, миризмата остра. Бе успял да поспи няколко часа и се събуди силно схванат в гърба и тила.
Чакаше да се върне Джеки.
Синът на проститутката беше във възрастта на пубертета и изцяло във властта на приключенските фантазии. Тук беше неговото и на приятелите му среднощно сборище. От време на време проникваха в катакомбите през тайния тунел и го удряха на веселба с часове — пиеха и драскаха по каменните стени. За тях костницата беше нещо вълнуващо, зловещо и забранено. Както обясни Джеки, когато се напиели, някои от приятелите му дори виждали духовете. Единственото правило, което всички спазваха, беше никога да не драскат по костите.
По щастливо стечение на обстоятелствата тази нощ никое от пубертетчетата не бе решило да дойде и да смути съня на Стоун. Голям късмет беше и че можеше да прекара част от деня скрит тук — катакомбите се отваряха за посетители едва в два часа.
Времето тъкмо щеше да му стигне. Беше помолил Дунаев — ако иска и ако смята, че е безопасно за него — да му помогне. Даде на Джеки прогизналия паспорт на името на Робърт Гил и трите допълнителни снимки в целофанено пликче, пъхнато зад последната страница на паспорта.
С тях Дунаев можеше да уреди издаването на виза за Съветския съюз.
Джеки се съгласи да му помогне. Каза, че ще прекара нощта в апартамента на своя стара приятелка, ще се обади на майка си, за да й съобщи, че всичко е наред, а след това ще позвъни на Фьодор Дунаев. Прие да направи и някои покупки, докато чака Дунаев да набави визата. Списъкът, който Стоун му даде, беше дълъг. Включваше най-разнообразни неща, като металическо джобно гребенче, евтин костюм, блейзър и панталон, чифт американски туристически обувки, мъжка пътна чанта, кожен несесер за бръснене, метален метър — ролетка, калъп сапун, флакон пяна за бръснене, туба паста за зъби, ножчета за бръснене и разни други тоалетни принадлежности.
Беше пет часът сутринта. Ако късметът не му изневереше, пазачът нямаше да се появи в катакомбите до следобед.
Стана и започна да се разхожда наоколо, чакълът заскърца под краката му. Освети костницата с фенерчето и се възхити на мрачната придирчивост, с която бяха подредени скелетите. В лъча проблеснаха съвършено симетрични редици черепи, гъсти редици, кацнали върху купища бедрени кости, печални редици от един мъртвешки хоровод. На места пищяли бяха кръстосани в злокобната комбинация череп и кости.
На табелки беше посочено кога и от кои парижки гробища са пренесени костите — процес, който водеше началото си от 1786 година, когато сметнали, че гробищата „Лез Иносан“ са пренаселени и опасни за здравето. Милиони скелети, предимно на бедняци, в течение на десетилетия били пренасяни и старателно подреждани в подземната гробница. OSSEMENTS DE L’EGLISE ST. LAURENT13 — се четеше на един от надписите, на друг — OSSEMENTS DU SAINT JACQUES DU HAUT PAS14. Тук-таме бяха вмъкнати цитати за смъртта и вечността.
Стоун си спомни разказа на Джеки, че по време на Втората световна война в катакомбите се е помещавал тайният щаб на френската съпротива, а нищо неподозиращите немци самодоволно се разхождали по площад „Данфер Рошро“ над главите им. Почувствува се смешно незначителен в сравнение със смелите бойци от Съпротивата. Спомни си грандиозните си планове да разобличи целия заговор, да застави силни мъже да съдействуват за неговото и на покойния му баща реабилитиране. Всичките тези надежди бяха рухнали.
Мисълта да отиде в Москва го ужасяваше. Американските фанатици без съмнение щяха да го настигнат и там. Но нямаше избор.
Върна се на мястото си до колоната от скелети и не след дълго отново потъна в дълбок сън.
Москва
Шарлот се разхождаше напред-назад по коридора пред телетипите и мислеше за предаването, над което работеше, мислеше за Чарли, мислеше за наближаващата среща на високо равнище. Мислеше за десетки неща, или, с други думи, не можеше да се съсредоточи върху нищо.
По липса на по-добро занимание откъсна от телекса съобщение на „Асошиейтед прес“ и го погледна.