Част четвърта
Мавзолеят на Ленин
Северно от Кремъл се намира Червеният площад, получил името си, както вече споменах, много преди времето на болшевиките, колкото и подходящо да изглежда то днес. В южния му край, до северната стена на Кремъл, се намира сравнително скромният мавзолей на Ленин, към който неспирно се извървява вярно на делото му хилядно множество, за да види неговото тяло. Той вече е канонизиран в съзнанието на обикновения руски човек. И мнозина са ми казвали, че балсамираното тяло — на вид съвсем същото, както в деня на смъртта — се свързва с едно суеверие. Докато е там, докато остава непроменено, комунизмът е в безопасност и нова Русия ще процъфтява. Но (шепнешком) повехне ли, бъде ли унищожено, о, тогава ще настъпи голямата, печалната промяна — краят на благородната му мечта.
62
Вашингтон
Президентът бе събрал в своя кабинет главните си външнополитически съветници на последен разговор по подготовката на Московската среща.
Наред с държавния секретар Доналд Грант, директора на Централното разузнавателно управление Тиодор Темпълтън, съветника по националната сигурност адмирал Крейг Матюсън и Роджър Бейлис тук бяха още шестнадесет от членовете на Съвета за национална сигурност.
Само около половината от присъствуващите в стаята бяха между поканените в Москва. Списъкът бе съставен от президента заедно с адмирал Матюсън, така че имаше и хора с наранено самолюбие. В администрацията бързо се бе разбрало каква е йерархията. Деляха се на такива, които заминават за Москва, и такива, които не заминават. Така просто стояха нещата за Бейлис.
Неочаквано, някъде към средата на срещата, президентът направи внезапна забележка относно вълната от тероризъм в Москва и стомахът на Бейлис моментално се напълни с киселини.
— Беше ми съобщено от много надеждни източници — каза делово президентът, — че в този тероризъм има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Очите на Бейлис се плъзнаха от президента към държавния секретар, после към директора на Централното разузнавателно управление. О, боже. Нима тайната им беше разкрита?
Последва доста дълго мълчание, докато се разбра, че въпросът е адресиран към Тед Темпълтън.
На Бейлис му се зави свят.
Дали президентът не беше научил по някакъв начин, колкото и невероятно да изглеждаше, за съществуването на Светилището? Винаги имаше такава възможност, всички президенти разполагаха със собствена мрежа от осведомители. Ако беше научил, сигурно беше бесен. Такава мощна операция на разузнаването да се държи в тайна от него! Какво от това, че президентът, както и целият свят, би посрещнал резултата от заговора с овации. Той с положителност нямаше да одобри конспиративните методи на комитета, а това означаваше край на всичко. Цели десетилетия работа, упорита подготовка щяха да бъдат зачеркнати.
Не, изключено беше. Нито един комитет в историята на американското разузнаване не бил така невидим, както Светилището.
— Вие знаете — казваше президентът, — че едва ли мога да бъда наречен страхливец. Пътувал съм на различни места, поемал съм рискове, които са карали хората от тайните ми служби да излизат от кожата си.
Съветниците, уверени, че президентът много държи на мнението им и се съобразява с него, измърмориха одобрително.
„На неприятности е“ — помисли си Бейлис.
— Е, тази сутрин получих информация — продължи президентът и кимна към директора на ЦРУ Темпълтън, — информация, която недвусмислено ме засяга. За тероризма в Москва, Тед?
Бейлис веднага разбра. Темпълтън изглеждаше сконфузен, смирен, като ученик, хванат от учителя да подава бележка. Неизвестно как президентът бе получил информация от ЦРУ, която не изхождаше от Темпълтън. Сигурно разполагаше с някакъв друг канал. И Темпълтън, без съмнение, беше притеснен, че е скрил от него сведения, с които е разполагал.
Да. Президентът беше научил по някакъв начин, че бомбите в Москва не са просто самоделни приспособления, измайсторени в гаражите на един-двама дисиденти. Че са използувани американски пластични експлозиви. И беше нормално това да го обезпокои.