Навън беше студено, тук-там имаше мръсен сняг, навалял през последните дни, който се беше размеквал и после замръзнал отново. Много от сградите бяха украсени с дълги червени знамена в чест на годишнината от революцията, която щеше да се празнува след два дни.
— Сигурно работиш по милион неща — каза Стоун, докато вървяха по улицата. — Имам предвид срещата на високо равнище.
На нея сякаш й олекна, че й се предлага възможност да говори за работата си — темата беше безопасна, неутрална. Но същевременно изглеждаше резервирана. Дали беше сърдита? Или причината беше друга?
— Президентът пристига с хората си утре — започна тя. — Наистина няма какво толкова да се каже по това. Ще бъдем на летището и ще снимаме посрещането му. Ще го интервюирам в движение. Няма кой знае колко пресконференции и брифинги. После, вдругиден, ще можем да заснемем някой и друг кадър от всичко това, президентът ще стои до Горбачов горе на мавзолея. Голямото позиране, както казват политиците.
— Шарлот, защо ми затвори телефона?
— Стига, Чарли. Телефоните на кореспондентите се подслушват.
— Опитала си се да ме предпазиш.
Тя вдигна рамене.
— Поне това можех да направя.
Стоун й разказа какво се бе случило, всъщност всичко от убийството на Алфред Стоун до лудото преследване в Париж. Шарлот го прекъсна само за да му каже за Соня.
— Значи е жива. — Той поклати глава и се усмихна, щастлив, че интуитивното му предположение се потвърждава.
— А сега зная какво крие тя — каза Шарлот. Вълни от любов и ярост я заливаха една след друга. Тя беше обвързана с него, той я познаваше по-добре от всеки друг и все пак изглеждаше така невъзможно далечен. Само за тези няколко седмици се беше променил, беше станал уморен, уплашен, предпазлив, затворен.
Той й разказа за избягалия в Париж бивш агент на НКВД Дунаев, за клането в Катинската гора и за „староверците“. Беше изтощен, но тази история се изля от устата му неудържимо и дори разбираемо.
Стояха на самотния бряг на Москва река. Шарлот го бе слушала в продължение на двадесет минути и само от време на време бе вмъквала по някой въпрос.
Хвана ръката му и леко я стисна. Той я задържа със сила и твърдост, които й подействуваха успокояващо. Шарлот почувствува в тялото й да се надигат топлината и слабостта, които добре помнеше идваха с копнежа да се люби с него. Това безнадеждно я обърка.
Обърна се с лице към него.
— Знаеш ли, в началото не ти вярвах.
— Разбирам те. Звучи налудничаво, ясно ми е.
Тя гледаше напред към грамадата в стил сталинска готика на хотел „Украйна“.
— Наистина, така ми прозвуча. Най-напред баща ти. А вчера сутринта прочетох една информация, предадена по телекса от „Асошиейтед прес“. — Тя замълча, не знаеше как да му го каже. После изстреля: — Чарли, Пола Сингър е мъртва.
Стоун се беше облегнал на ниска бетонна стена и за момент Шарлот помисли, че не е чул или може би не е разбрал, но той буквално рухна пред очите й, свлече се на земята, заровил глава в ръцете си.
— Не! — стигна до нея приглушеният му глас. — Толкова много внимавах… по дяволите! Бях… Трябва нещо да е направила, за да…
Шарлот не можеше повече да стои настрана, отпусна се на земята и го прегърна.
Стоун гледаше като през завеса как Шарлот пресича улицата и влиза в една телефонна кабина.
Усети как вълната от любов към нея засяда в гърлото му като буца. Само няколко минути бяха минали, откакто Шарлот му беше казала какво е открила Пола, преди да умре.
Информацията беше изключително важна. Сега всичко си идваше на мястото.
Този, който го бе нападнал в Чикаго, е бил свързан с организация, която върши мръсната работа, забранена за разузнавателните служби. Значеше ли това, че ЦРУ е преследвало него, един от собствените си хора? Но какво друго можеше да означава?
А после Шарлот му бе предала това, което й бе съобщил човекът от КГБ — че зад бомбените атентати в Москва стои ЦРУ. Още едно доказателство за поетия курс.
Сега тя трябваше да получи допълнителни сведения от Сергей. Дали беше открил още нещо?
Налагаше се да се свърже направо с него. С това кратко телефонно обаждане късно вечерта поемаше ужасен риск, но щеше да внимава колкото беше възможно. Нямаха друг избор.
Стоун видя как Шарлот окачи слушалката и после набра друг номер. Говореше и ръкомахаше, движенията й издаваха тревога и объркване. Отново сложи слушалката, този път я тресна със сила.