Намери празна стая с терминал и набра личния си код за достъп.
Екранът се изпразни за няколко секунди, а после се появи искане за допълнителна идентификация. Кузнецов въведе номера на служебния си пропуск, после осемцифрения номер, отговарящ на датата на раждането му.
След пет секунди пауза се появи тематичният списък. Кузнецов избра ПРЕГЛЕД НА БАЗА ДАННИ и даде команда да се извикат картоните на всички членове на Политбюро. Невероятно лесно.
Никой нямаше да го попита, но за всеки случай си бе подготвил безукорно обяснение. Преглеждаше медицинската документация на тези толкова важни хора, за да провери дали грижите за тях са достатъчно добри, да види кой трябва да бъде извикан на контролен преглед, здравословното състояние на кого от тях изисква и на кого не изисква непосредствено наблюдение, редовно ли посещават личните си лекари. Рутинна процедура. Щяха да го похвалят за усърдието.
Внимателно зачете най-интимните подробности от здравословното състояние на хората, които ръководеха Съветския съюз.
Главният военноисторически архив на Съветския съюз беше разположен в сивобелезникава сграда в класически стил на улица „Большая Пироговская“ в московския район Лефортово, недалеч от Новодевическия манастир. Шарлот отиде на страничния вход и взе оттам пропуска, който й бе издействувал приятел от Министерството на външните работи. После се върна на централния вход и го показа на милиционера. Той го погледна и я пусна да влезе. Озова се пред широко стълбище и като го изкачи, попадна в помпозна читалня. Отдели четиридесет и пет минути да я разглежда, да бъбри дружелюбно с библиотекарките и да открие един точно определен архив.
Както и бе очаквала, той беше закрит, засекретен набор от документи. Нямаше начин да получи достъп до него.
Усмихна се любезно и след като побъбри около пет минути с милиционера на главния вход, си тръгна.
Доктор Александър Кузнецов работеше бързо. Записа в бележника си няколко сериозни заболявания. Оплакванията на Вадим Медведев, Николай Рижков и Лев Зайков варираха от шум в сърцето до сериозна стомашна язва и състоянието им беше такова, че счете за нужно да си ги отбележи.
След това стигна до Андрей Д. Павличенко и стана нещо странно. Появи се надпис:
ДОСТЪПЪТ НЕ Е РАЗРЕШЕН
„Чудно — помисли си той, — защо са наложени ограничения върху този файл, когато останалите могат да се ползуват свободно, дори този на Горбачов?“ Може би защото Павличенко беше председател на КГБ, а оттатък; в Лубянка, секретността се бе превърнала в начин на поведение. Цялата работа вероятно беше в това.
Опита отново и пак:
ДОСТЪПЪТ НЕ Е РАЗРЕШЕН
Е, сигурно имаше задна вратичка към тези данни. Винаги се намираше някоя. Той забарабани с пръсти по бюрото пред себе си и се замисли. Тогава се сети: кръвта. Всичките тези файлове бяха записани в отделна база данни съобразно с кръвната група. Системата бе предназначена за контрол над запасите в клиниката, така че по всяко време да има достатъчни количества кръв от кръвната група на всеки член на Политбюро.
Влезе в ПРЕГЛЕД НА БАЗА ДАННИ/КРЪВНА ГРУПА и отново забарабани с пръсти.
Един след друг файловете излизаха на екрана и той проверяваше всеки от тях. После се появи файл, на който името беше заличено. Погледна информацията — възраст, физически данни, биография — и веднага разбра, че това е картонът на Павличенко.
Успя!
С очи в монитора прехвърли всички данни и откри, че личен лекар, естествено, му е директорът на клиниката доктор Евгений Новиков. Разбира се. Но последния път, когато беше идвал, Павличенко се бе лекувал при изтъкнатия невролог доктор Константин Белов. Белов бе двадесет години по-възрастен, от Кузнецов и той много го уважаваше. Разбира се, защо шефът на КГБ трябваше да се лекува при друг, а не при най-добрия?
„Виж ти, виж ти! — помисли си Кузнецов. — Ще трябва да добавя шефа на КГБ към списъка на хората от Политбюро със сериозно влошено здравословно състояние.“ Но защо шефът на КГБ се бе лекувал при невролог?
Първото нещо, което се появи на екрана, беше резултатът от рентгеновия преглед. Без особености, няма остри инфилтрати.