После, изненадващо, ангиограма на каротидните артерии. Очевидно доктор Белов се бе усъмнил, че нещо не е наред. Може би Павличенко дори бе прекарал инфаркт. Възможно ли беше? Ангиограмата показваше, че артериалната система от дясната страна е с добра проходимост, стесняване петнадесет на сто… Нормално… А, обаче с лявата страна работата беше лоша. Отляво притокът на кръв към мозъка на Павличенко бе до голяма степен прекъснат, което означаваше, че всеки момент може да получи удар.
Някой мина покрай него и за момент Кузнецов нервно откъсна очи от екрана. Много би се затруднил да обясни защо изучава картона на Павличенко, след като нямаше нищо общо с председателя на КГБ. Но човекът продължи нататък и той се върна към заниманието си.
Следващото нещо, което се появи на екрана, беше резултат от предварителната мозъчна томография, която не показваше почти нищо. Никакви инфаркти или масивни увреждания, само лека атрофия на мозъчната кора. Значи Павличенко не е имал удар. Това поне беше ясно.
Но преди всичко, каква беше причината да постъпи в болницата?
Кузнецов извика епикризата при изписването му, която включваше и констатациите на Белов. Белов бе отбелязал загуба на зрението в лявото око.
Но как беше възможно? Как можеше зрението в лявото око да се загуби или да отслабне, когато увреждането на артериите беше също вляво? Изобщо не се връзваше. Тук имаше нещо ужасно подозрително.
„Може томографиите изследвания на мозъка да са били погрешно надписани — помисли си Кузнецов. — Може това изобщо да не са резултатите на Павличенко, а на някой друг. Непрекъснато стават такива грешки.“
Разполагаше с няколко свободни минути и реши да си изясни напълно цялата тази история. Щеше да слезе до стаята с картотеките и да потърси скенерните снимки. Това също беше част от рутинната му дейност, техническите сътрудници в болницата рядко задаваха въпроси на лекар от ранга на Кузнецов.
Като провери в картотеката, се оказа, че папката на Павличенко е празна — предадено на доктор Белов. Не, не вървеше да отиде да пита Белов. Това щеше да е краят на кариерата му в кремълската клиника. За нула време щеше да се озове в Томск и да преглежда простати.
Имаше още едно място, където можеше да погледне.
Помещението със скенерите на клиниката бе два етажа по-надолу, в мазето: студена бяла стая, в която се разпореждаше техникът Вася Рязански, млад човек, когото Кузнецов случайно познаваше. Веднъж му бе дал една доза антибиотик за гонореята му, без да отбелязва нищо в картона. Беше време той да му върне услугата. Струваше си да разнищи тази мистерия, която с всеки изминал момент изглеждаше все по-подозрителна.
— Какво те носи насам? — попита хитро Вася, когато Саша го подкачи за гонореята. — Какво искаш, да ти…! — И се разсмя.
Кузнецов също се засмя.
— Добре, Вася. Ще ми направиш ли една услуга? Предполагам, че резултатите от мозъчните томографии прегледи се пазят в компютрите тук, нали така?
— Че къде другаде?
— Трябва да погледна един от тях.
— Много лесно можеш да го направиш и сам — рече Вася. — Качи се в картотеката и виж снимките.
— Ходих там. Няма ги. Направи ми тази услуга.
— Какво точно искаш, другарю професор доктор?
Когато Кузнецов му каза чии снимки иска да види, очите на Вася се разшириха. Бавно кимна и насмешливо се поклони.
— Охо! За теб само най-доброто, а?
„Нека си мисли, че аз съм определен да лекувам Павличенко“ — каза си Кузнецов, когато Вася набра името на компютъра.
— Резултатите от скенера се пазят в компютъра около месец и после се изтриват — рече Вася. Тонът му бе станал много по-сериозен. — Недостиг на магнитна лента и други от този род. Принуден съм да я ползувам по няколко пъти. Да имаш някаква представа кога е правен прегледът? Аз не съм го правил, трябва да е бил някой друг.
— През последния месец, доколкото зная.
— Готово, ето го — обяви Вася. — Заповядай.
Това, което видя, още повече озадачи Кузнецов.
— Вася, искам да видя всички снимки, една по една. Можеш ли да ми ги покажеш?
— Разбира се.
След като разгледа снимките на всеки отделен участък на мозъка, вече нямаше никакво съмнение. В лявата хемисфера на мозъка на Павличенко имаше огромен, не подлежащ на никакво съмнение инфаркт.