— Имам основание да вярвам, че американският агент изменник е в Москва.
— Какво? — ахна Павличенко.
— В консулския отдел на съветското посолство в Париж са направили съпоставка на снимките — започна да докладва Бондаренко и спря, за да си поеме дъх. — Колкото и невероятно да звучи, изглежда Стоун е влязъл в Москва под чуждо име, като е успял по някакъв начин бързо да се сдобие с виза. Сравнението на резултата от лазерно оптическото сканиране на документите за получаване на входна виза със снимките, които получихме от Светилището, го потвърждават.
— Това вероятно е свързано по някакъв начин с пристигането на американците — рече безизразно Павличенко и стана от масата. — Искам всеки от вас да мобилизира целия личен състав и цялата техника, с които разполага, за да бъде спрян този човек, преди да е разкрил плана ни. Жив или мъртъв — не ме интересува. Той влезе направо в задния ни двор. Ще го намерим. Този глупак едва ли си дава сметка, че се е хванал в капана.
69
Шарлот и Стоун се устремиха през главния вход в старата сграда на американското посолство, показвайки само за миг паспортите си на намръщените руски милиционери, и се втурнаха в двора. Влязоха в първия вход вляво, който водеше към служебните помещения, и изкачиха стълбите до бюрото по печата.
Франк Парадисо, пресаташето на посолството, седеше и разговаряше по телефона зад бюро, затрупано с купища вестници. Беше дебел и мургав. Редки кичури коса, вчесани настрани, частично закриваха оплешивяващото му теме.
— О, здравей Шарлот — каза той и затвори телефона. Премести поглед върху Стоун и се надигна. — Струва ми се, че не се познаваме.
Шарлот бързо се обади.
— Франк, разбирам, че сега, броени часове преди пристигането на президента, сигурно се разкъсваш от работа. Но трябва да поговорим. Спешно е.
Парадисо кимна озадачено и с широк жест ги покани да седнат на столовете пред бюрото, като усърден домакин, посрещащ дългоочаквани гости за вечеря.
— Не тук — каза Шарлот. — В „балона“. Зная, че можеш да влизаш там.
— Шарлот, май се шегуваш?
— Повече от сериозна съм, Франк.
Доктор Александър Б. Кузнецов се върна в клиниката веднага след срещата с Шарлот и приятеля й. Беше разтревожен от това, което беше открил. Вече съжаляваше, че го беше направил.
Тръгна по коридора към бюрото си и мина покрай стаята на сестрите.
— Хей, сладурани! — викна им той. Сестрите много го обичаха, знаеше го, защото беше от малкото лекари, които си правеха труда да разговарят с тях. — Защо сте толкова мрачни? Само не ми казвайте, че съпрузите ви пренебрегват! Тези глупаци не знаят какви късметлии са, нали?
Дари ги с очарователна усмивка и разбра, че нещо не е наред. Двете сестри го гледаха някак странно, със страх.
— Горе главите, деца! — каза той.
Те едва-едва се усмихнаха.
Озадачен, Кузнецов зави зад ъгъла към бюрото си и отвори вратата. Видя униформените милиционери и всичко му стана ясно.
„Балонът“ беше обезопасено помещение в посолството на САЩ, единственото място в цялата сграда, което се смяташе за защитено от подслушвателните устройства на руснаците. Представляваше стая от плексиглас, стая в стаята, заета от дълга заседателна маса.
Парадисо ги въведе и включи климатичната инсталация, за да имат достатъчно въздух. Стоун знаеше, че съществува сериозна опасност от Лангли да са телеграфирали на Парадисо относно някой си Чарлз Стоун, и затова не се представи.
Освен това носеше пистолета, скрит в джоба на сакото. Като влязоха в посолството откъм двора, през входа за журналисти, избегнаха детекторите за метал. Парадисо нямаше законно право да арестува Стоун — при положение че идентифицираше посетителя си като Стоун, — без да поиска от Вашингтон да изпратят служители от федералната полиция с необходимите пълномощия. Така беше по закон. Но ако Парадисо решеше да наруши закона и да го задържи, е, тогава Стоун поне щеше да има пистолет.
— Добре — каза Парадисо и седна до масата. Шарлот и Стоун седнаха от двете му страни. — Какво означава това, по дяволите?
— Франк — започна Стоун, — имаме нужда от твоята помощ.
— Казвай.
— Франк — продължи Шарлот, — трябва да ни свържеш с Лангли.
— И двамата сме хора на ЦРУ — и ти, и аз — каза Стоун. — Това не означава, че си длъжен да вярваш на това, което сега ще ти кажа. Но чувал ли си за група във Вашингтон, наречена фондация „Американски флаг“?