— Съжалявам, не съм — рече пресаташето.
— Точно така и очаквах да ми отговориш.
Бързо и колкото можеше по-ясно Стоун му обясни част от това, което знаеха за американската „къртица“ М-3, за конспирацията, в която се беше набъркал.
Парадисо изглеждаше искрено поразен.
— Моля те, слушай внимателно — продължи напрегнато Стоун. — Да кажем, че изляза от тази врата и отида в бюрото на „Ню Йорк Таймс“. Там може да ми се изсмеят и да ме изхвърлят, може и да не ме изхвърлят. Но не вярвам шефовете ти да харесат резултата. Държавното управление на САЩ ще понесе трайни щети, ако се разкрие, че определени кръгове във Вашингтон са замесени в подмолна акция в СССР. Москва с положителност ще скъса дипломатическите отношения. Срещата на високо равнище ще се провали. Не ми се иска да продължавам с възможните последствия, ти разбираш какво имам предвид. Всичко това ще се стовари на главата ти, за всичко ще бъдеш обвинен ти. Ако допуснеш това да стане, провалът ще бъде лично твой, но ще придобие много широка публичност. Тръпки ме побиват, като си помисля, какво може да се случи, ако този замисъл успее. Ясно ли се изразявам?
Парадисо погледна умолително Шарлот с разширени от почуда очи.
— По дяволите, не разбирам за какво приказва този.
— Франк каза Шарлот, — току-що говорих с човек, който има достъп до документацията. Андрей Павличенко си е приготвил подправени мозъчни томограми за удара, който ще получи утре.
Парадисо се изсмя подигравателно.
— Вън от съмнение е, Франк. Той стои зад всичко това от страна на руснаците. Но ако информацията ни е вярна, той не е просто обикновена американска „къртица“. Не е „къртица“ на ЦРУ.
— Шарлот, какво, по дяволите…
— Има и още нещо, Франк. През последните няколко седмици КГБ разследва всички тези бомбени атентати в Москва и са разкрили някои доста интересни неща.
— Да не искаш да кажеш, че имаш информатор и в КГБ?
Шарлот вдигна рамене.
— Хората от следствието са анализирали образци от бомбите и са стигнали до заключението, че използуваните експлозиви са произведени в Съединените щати и са осигурени от ЦРУ.
Челюстта на Парадисо увисна.
— Боже господи! — Той погледна към Стоун. — Какво се опитвате да ми втълпите вие двамата? Все още не разбирам накъде биете.
— Мога да направя само следните изводи — отвърна Стоун. — Изглежда, ще бъдат предприети някакви действия, може би военни, може би маскирани като тероризъм. Най-вероятно утре, на парада по случай Седми ноември.
— Изглежда, може би, вероятно… Какво очаквате да правя с всичко това?
— Искам да се свържеш с Лангли. Да изпратиш бърза телеграма. Ако греша, Франк, ще постъпиш правилно, като докладваш. Ако съм прав…
— Зная — каза меко Парадисо. — Ще направя най-големия разузнавателен удар в американската история.
— Франк — обади се Шарлот, — разбираш ли колко е важно веднага да предприемеш нещо във връзка с това?
— Шарлот — отвърна той, клатейки бавно глава, замаян, спечелен за каузата, — излишно е да ми го казваш.
Вашингтон
— Трябва да говоря с вас — каза отчаяно гласът. Маларек го чуваше на фона на шум от преминаващи автомобили. — Ще съм там след около четиридесет и пет минути. Спешно е.
Маларек бе чакал Бейлис десет минути, бе решил, че сигурно има сериозни причини, за да не дойде на срещата, и се бе върнал в съветското посолство. Неговият помощник му бе дал този току-що направен запис от неосигурена телефонна линия в Белия дом. Маларек веднага бе познал гласа на Роджър Бейлис.
Изслуша телефонния разговор и изключи магнетофона. Вдигна слушалката на обезопасен телефон и набра рядко използуван номер на малка книжарница във Вашингтон, специализирана за книги от чужбина. Отсреща веднага вдигнаха слушалката.
— Обажда се ваш приятел от съветското посолство — представи се Маларек. — Искам да поръчам два екземпляра от „Большая советская енциклопедия“. На английски, ако обичате. — После затвори и зачака.
Човекът от книжарницата, американски гражданин, роден в Съветския съюз и емигрирал преди петнадесет години, беше един от малкото пунктове за безконтактни съобщения в и около Вашингтон. КГБ му плащаше малка издръжка за услугите, които се състояха предимно в това, да прави обаждания по сложна телефонна система, които да не могат да бъдат проследени. Продавачът от книжарницата не знаеше нито кой му се обажда, нито на кого се обажда. Маларек бе измислил този метод, за да избегне нормалните канали за свръзка на посолството и КГБ.