— Баща ти донесе документите на Соня. Завещанието на Ленин и другите неща. Завещанието на Ленин…, удар по съветската държава…, нанесен от нейния създател…, днес вече е без значение, освен вероятно за колекционерите… Сигурно струва сума пари. Него и още няколко листа хартия, изобличаващи Сталин…, Берия…, Павличенко, цялата банда. Сгънати, запечатани и монтирани в рамката на портрет точно на Ленин. После баща ти разбра. Можеше да опропасти всичко. Исках, ако умра, тя да има нещо като застраховка. Трябваше да запазя тайната, иначе Соня щеше да пострада. Не можех да позволя баща ти да унищожи гаранцията за живота на моята Соня… Моята Соня… Сега те ще я пуснат да замине.
— Значи… значи нямаш нищо в себе си? Никакви документи?
— У Соня са. Сделката е… Сделката е… аз… срещу Соня.
Стоун се изправи и извади от джоба на сакото си касетофона „Награ“. Чудно, това нещо продължаваше да работи дори след целия кошмар с камионите. Беше включен на запис и той го изключи. Леман гледаше касетофона, сякаш без да разбира, че целият им разговор е записан.
Но после очите му се отвориха широко.
— Включи си машинката — каза той. — Имам да ти казвам още нещо.
Продължи да говори още десет минути.
Когато Леман затвори очи за последен път, Стоун беше потънал дълбоко в креслото, онемял, смазан от потвърждението на това, което толкова отдавна бе подозирал. Много дълго остана така, неспособен да плаче, неспособен да мисли, неспособен да се помръдне.
От телефона пред „Национал“ Стоун отново набра номера в дома на Шарлот.
— Ало?
— Шарлот! О, слава богу. Вече си мислех…
— Отне ми повече време, отколкото предполагах, но открих това, което ти трябва. Няма да повярваш. Ръководителят на… на мрежата.
Имаше предвид мрежата на „староверците“. Напрежението я правеше непредпазлива — говореше по телефона твърде свободно.
— Да?
— Валерий Чавадзе.
75
3:10 след полунощ
Зад кормилото на ръждива бяла волга, която бе откраднал някъде около Манежния площад, като бе съединил жиците, Стоун напусна границите на града и се отправи на югозапад, по посока на Внуково. Името на местността му беше познато, там бяха вилите на мнозина от съветския елит. Отби от магистралата и навлезе в тъмен, силно залесен район, а после зави по тесен, прокаран през гъста гора път, който се виеше покрай едно дере. Дачите на привилегированите бяха разположени в най-девствените, незасегнати от човешка дейност местности на Съветския съюз.
Това, че Валерий Чавадзе е водачът на антиправителствената мрежа, го объркваше. Чавадзе беше човек от старата гвардия, опора на стария ред. Този ветеран на сталинизма беше посещавал заседанията на Политбюро чак до осемдесетте години. Имаше непотвърдени слухове, че е играл решаваща роля за свалянето на Хрушчов.
Значи Чавадзе е искал всички да мислят така.
По света смятаха Валерий Чавадзе за квинтесенция на дълговечното, закостеняло съветско ръководство. Възможно ли беше този човек същевременно да е и таен предател на собствената си държава, дисидент в ядрото на светая светих?
А дали Чавадзе разполагаше с такава власт, че да блокира събитията, които трябваше да се разиграят след — колко оставаше? — някъде около осем часа, каквито и да бъдеха те?
Отново се замисли за това, за което не бе спирал да мисли през последните няколко часа, за това, което му бе казал Леман. Положи всички усилия да го прогони от съзнанието си.
Спомни си и как не се бе решил да разкрие на Леман горчивата истина. Умиралият от собствената си ръка стар човек едва ли би желал да чуе за върха на иронията, за това, че след десетилетията грижлива подготовка въпреки всичко няма да освободи дъщеря си. Финалният удар на Павличенко беше жесток и коварен.
Спомни си ужаса на Яков Крамер.
— Ние с вас трябва да си поговорим — каза му Крамер. — Споменахте терористичните действия, бомбите, нарекохте ги „заговор“. Аз… ние… трябва да говорим с вас съвсем открито. Можем ли да ви се доверим?
— Да, разбира се — отвърна нервно Стоун. — За какво?
— Искам да ви разкажа за едни терористи — започна Яков. След края на монолога му гневът така преизпълваше Стоун, че му бе трудно да говори.
— Разбирате ли защо? — почти изкрещя той. — Разбирате ли извратената логика на цялата тази работа? С връзката на Соня с Уинтроп Леман всичко идва на мястото си. Ще прилича на американски заговор, дирижиран от много влиятелен представител на американските висши правителствени кръгове. Трябва да говоря със Соня. Зная, че баща й е в Москва, и ми е необходимо да се срещна с него. Имам нужда от помощта ви!