— А М-3? Знаете за М-3, нали?
— Разбира се. Нашият многоуважаем председател на КГБ. Ние го организирахме.
— Какво? Организирали сте го? Но нали той е бил шпионин, „къртица“? Не е ли бил — не е ли — контролиран от нас?
— Точно обратното, господин Стоун. Точно обратното. Ние ви контролирахме.
— Какво?
— Точно в това се състоеше гениалността на идеята. Трябваше да пазим тайната за Ленин и по тази причина започнахме да използуваме надеждите и страховете на американското държавно ръководство. С Павличенко бе установил контакт офицер от ЦРУ и той се бе съгласил да работи за тях. Не зная защо, но беше добре за нас. По такъв начин можехме да манипулираме вашето разузнаване, да измъкваме от него секретна информация. Вие искахте да вярвате, че имате „къртица“, и ние ви дадохме „къртица“. Вие бяхте в разгара на маккартизма и колкото повече се противопоставяхте един на друг и се самоизяждахте, толкова по-доволни бяхме, защото бяхме слаби. Когато Сталин умря, започнаха безредици, така че за нас бе добре дошла възможността да използуваме Дж. Едгар Хувър, да използуваме Маккарти, да използуваме Уинтроп Леман. За да защити себе си, Леман трябваше да убеди Едгар Хувър, че „ръководи“ агент, който заема висок пост в Сталинова Русия. Всичко това беше една голяма измама. Съжалявам, че баща ви стана жертва на тази война, но той можеше да провали целия ни упорит труд. Ако Маккарти знаеше — Чавадзе се изсмя сухо, — че спасява Кремъл от голям провал…
Думите му отекнаха зловещо. „Съжалявам, че баща ви стана жертва на тази война…“ Според това, което Стоун бе научил от Уинтроп Леман, който също бе жертва на тази война…
Стоун кимна бавно, загубил дар слово. За момент всичко му се стори така далечно — Москва, баща му…
Чавадзе продължаваше да говори:
— Знаете ли, във всичко това има някаква ирония, нали?
— Моля? — отвърна Стоун, отнесен на милиони километри.
— Че баща ви бе впримчен в спазма, който постави началото на студената война. А вие — вие сте впримчен в спазма, който й слага край.
— Тогава вие, разбира се, знаете — рече бавно Стоун, — че Павличенко е на път да извърши държавен преврат. Знаете, нали?
Чавадзе поклати глава.
— Какви са основанията ви да мислите така?
Стоун му разказа, като завърши с подробностите за томограмата.
— Ако Павличенко следва плана на Берия, тогава възнамерява след няколко часа да получи удар, ако вече не го е получил. Утре — днес — той няма да присъствува и тогава ще стане нещо, някаква катастрофа.
Старият грузинец изглеждаше, сякаш го бяха ударили през лицето.
— Не! — възкликна той. — Имаше признаци… Убийствата, маневрите. Ставаха разни неща, които в началото само будеха недоумение. Говореше се, че се правят безсмислени на вид преназначения, че при Павличенко в нашите посолства и консулства се настаняват нови хора. В подслушвателните ни пунктове зад граница се заговори за мрежа от емигранти убийци, връзката, с които не се поддържа по обичайните канали на КГБ. Изглежда бе изграден отделен канал.
— Остава съвсем малко време — каза настоятелно Стоун и забеляза, че неволно е задържал дъха си от ужас.
Чавадзе кимна.
— И смъртта на хора, като че ли свързани само с Павличенко. Бившата секретарка на Ленин в Америка… Хора, присъствували на една определена вечеря в дачата на Сталин. Всички те бяха убити. И…
— И какво? — попита Стоун, разбрал от странното изражение на стария човек какво ще последва. Стомахът му се обърна.
— Баща ти.
— Кой го уби? — Зададе въпроса много тихо.
— Това го зная. Един от нашите, който работеше в дома на Павличенко като готвач, успя да сложи подслушвателно устройство на телефона в дачата му във Внуково. Само това успяхме да научим. Павличенко даде заповедта.
Настъпи дълго мълчание, после Чавадзе продължи:
— Павличенко беше най-близкият и най-доверен помощник на Берия.
— Да — каза Стоун. — И подготвя преврат, също както своя учител Берия. Но за разлика от Берия, Андрей Павличенко е изключително хитър, изключително точно преценява нещата.
Чавадзе произнесе следващите думи мъчително бавно, сякаш му причиняваха болка.
— Не допускам, че знаете по какъв начин е възнамерявал Берия да заграби властта.
— С подробности не, не зная.