Беше 11:03 часът.
В 11:05 часовоят на КГБ отново заключи вратата, оставил вътре сгърченото мъртво тяло. Имаше заповед и беше длъжен да я изпълни. Навсякъде миришеше на газ — арсеналът и всичко наоколо. Докато бдеше да не допусне друг нарушител, усети, че започва да му прилошава.
Циферблатът на електронния детонатор вътре показваше, че остават шест минути.
Пропанът продължаваше да изтича от бутилката със силно свистене.
В 11:07 часа от вратата на кремълската стена точно зад мавзолея излезе група милиционери от МВД с брадви, пожарогасители и цялата екипировка на сапьорски взвод. За да не привличат излишно внимание, бяха заобиколили и минали през Кремъл. Въпреки това присъствието им предизвика раздвижване на платформите за зрители. В колона по един милиционерите — девет души, ако трябва да бъдем точни — се насочиха бегом към мавзолея.
Щом стигнаха там, веднага се пръснаха и започнаха да претърсват.
Не им отне много време. Миризмата беше станала нетърпима. Всичко в мавзолея вонеше на пропан и за четиридесет и пет секунди седем души от групата установиха източника.
Часовоят от КГБ видя тичащите към него милиционери, вдигна пистолета и стреля, но бе покосен от техните куршуми.
Часовникът на електронния детонатор показваше 11:09 часа.
Разбиха със секира ключалката и отвориха вратата. Зловонието вътре беше непоносимо.
Милиционерите, специалисти в тази област, веднага видяха взривното устройство и в бързината да намерят някакъв начин за прекъсване на електрическата верига прегазиха през телата на убитите.
Разкашляха се от задушаващите изпарения.
Не оставаше никакво време!
Няколко души припаднаха от вдишания пропан — не всички бяха взели маски, кой можеше да предположи? Оставаха секунди, буквално секунди, а проводниците бяха така объркани, такава плетеница, че дори като ги изскубваха, сякаш не правеха нищо, за да спрат това влудяващо, кошмарно, хипнотизиращо червено мигане на часовника, на цифрите, които препускаха към 11:10. На отделен дисплей се виждаше времето на взривяването, точното време, когато малкият черен детонатор щеше да щракне, да отвори веригата и пластичният експлозив…
Да изскубнат жиците! Да прекъснат връзката на пластичното блокче с електрическата мрежа! Но те бяха твърде много.
Не беше възможно да се направи за осем секунди. Това нещо щеше да избухне и те заедно с мавзолея и нищо неподозиращите лидери на света, застанали на трибуната само на метри над тях, щяха да бъдат изпепелени…
В 11:09:55 часа един от сапьорите забеляза съединителните клеми, хвърли се към тях, изтръгна проводниците и прекъсна веригата.
Дали ще…
— Пази се! — извика някои.
Цифрите на часовника замръзнаха. Легнал на пода сред преплетените жици, човекът въздъхна дълбоко, бомбата беше обезвредена.
Всичко беше свършило.
Един от милиционерите забеляза познато лице. За момент се приближи към другия и бързо си стиснаха ръцете. Първият каза шепнешком една-единствена дума:
— Старообрядец.
На мавзолея президентите на Съветския съюз и Съединените щати махаха за поздрав към множеството. От двете им страни стояха членове на съветското и американското ръководство. Повечето от американците, замръзнали и притеснени, с уморени крака, се чудеха колко ли още ще издържат. Съветските им колеги, привикнали с продължителните манифестации, вдървено махаха едва-едва и стояха неподвижно, за да запазят телесната топлина.
Незабелязано за зрителите на Червения площад човек от военната охрана, застанал до мавзолея, подаде на цивилен офицер от службата за сигурност малка бележка. Той я предаде на члена на Политбюро Александър Яковлев, а Яковлев — на Горбачов.
Горбачов й хвърли бърз поглед и отново вдигна очи към парада.
Президентът се обърна към него.
— Неотложна работа ли? — любезно попита той.
— Не — отвърна Горбачов, — малък проблем, но вече са взети мерки.
Шарлот, охранявана от двама милиционери от МВД, стоеше зад контролния пункт до Историческия музей, на входа към Червения площад. Овациите и маршовата музика от парада заглушаваха всичко, най-после колата, ръждива лада с вид на смачкана буболечка, пристигна. Надяваше се, че хората от МВД ще успеят да ги намерят, и те наистина ги бяха намерили.