— Зная — рече той. — Мисля, че вътре в себе си винаги съм го знаел, въпреки че татко никога нищо не ми е казвал. Старал се е да защити моето детство. Не е искал да ми отнеме единствената непоклатима опора. Никога не можах да разбера защо бе толкова привързан, толкова лоялен към теб, независимо от всичко. Но мисля, че подсъзнателно винаги съм се досещал.
Макар че Леман беше полумъртъв, на лицето му се появи лека доволна усмивка.
— Дъщеря ми беше красива жена. Нищо чудно… нищо чудно, че баща ти се влюби в нея. Той беше готов на всичко…, дори безмълвно да понесе голямото безчестие…, за да освободи Соня…, която вече носеше неговото дете. Но не знаеше, че никога няма да й разрешат да замине, че тя е заложница. А Соня…, бедната Соня…, не желаеше детето й да израсне в страната на потисничеството. Беше, спомням си, 1953 година и терорът бе достигнал върха си. И тя направи най-голямата саможертва в живота си. Каза… каза, че не иска детето й да бъде роб.
— Не е било възможно да измъкнете нея — продължи с безизразен глас Стоун, — но ви се е удало да изведете мен. Затова баща ми е ходил в Париж през 1953 година. За да види за последен път Соня и да вземе новородения си син. Но защо…
— Трябваше да го излъжа. Казах му, че Соня се е омъжила повторно. Иначе не би го понесъл. Няколко години по-късно го излъгах, че е умряла. Но правех за него всичко, което беше по силите ми.
— Да.
— Аз му… ти набавих фалшив акт за раждане. Помагах му с пари, винаги когато ми позволяваше да го правя…
— Зная. И съм ти… много благодарен.
— Когато те видях да ровиш из архивите ми, бях ужасен от мисълта, че си открил истината. Не знаех какво ще направиш, дали няма да пратиш по дяволите деликатното споразумение…, защото имаше право да постъпиш така…
— Преди да умре, баща ми искаше да ми каже, само че не успя. Но аз знаех.
През целия си живот Стоун бе подозирал, както децата усещат нещата, за които няма логично обяснение, че Маргарет Стоун не е истинската му майка. Какво беше казал веднъж преди години в яда си Алфред Стоун? „Ти си единствената майка, която той има!“. Да. Вик на човек, който едновременно се чувствува разгневен и виновен: искам ти да си му майка, защото истинската му майка…
— Има хора…, има хора като нас…, ние сме хванати в капана, който други са заложили — прошепна Леман. — В студената война между две суперсили. И аз, и моята Соня. Поне ти не си вътре, Чарли.
И старият човек затвори очи.
Капани. Заложници.
„Заложник си на вечността — обичаше да рецитира Алфред Стоун. — На времето си пленник“.
Чарли не го бе разбирал правилно. Баща му не бе имал предвид сполетялата го общоизвестна трагедия. Бе имал предвид личната си, интимна трагедия. Соня. Майката на сина му.
Вашингтон
Почти цяла година след онзи Седми ноември Стоун получи по пощата препоръчано писмо с обратна разписка от Яков Крамер, който вече живееше в района на Ню Йорк — Брайтън Бийч. Намери си удобен стол и отвори пратката. В новия им апартамент в Джорджтаун цареше страшен безпорядък от кутии с боя, гипс, цимент, стълби и хартии за покриване на пода. Шарлот, вързала косата си отзад с изцапана от боя панделка, се надвеси над него и ахна.
Пакетът съдържаше няколко листа пожълтяла хартия.
Стоун внимателно ги извади и започна да ги разглежда с особена смесица от радостна възбуда, недоумение и ужас. След всичкото това време, след цялото това продължително търсене документите му се сториха странно познати.
Най-отгоре имаше писмо. „До Политбюро на Централния комитет“ — започваше то. И беше подписано „В. И. Ленин“.
Благодарности
Доста хора, заети с далеч по-важни неща, великодушно ми помогнаха да напиша тази книга. Особено съм благодарен на Доу Кувър, Питър Дауд, Ейми и Барда Духовни, Лайза Файндър, Ранди Гарбър, Даян Хованесян и д-р Робърт Берн, Джъстин Каклан и Ан Бърнис, Боб Ланзнър, Джил Луис, Йън Лаибъръл, Пол Максуини, Рей Мелучи, детектив Пол Мъфи от полицията в Бостън, Ричард Роудс, Роби Маколи, Ранди Рот, Рейнсфорд Раунър, Рейф Сагалин, Чарли Смит, Хари Стоуър от бостънската фирма „Лок енд Сейф“, Джо Тайг, Рик Тонтарски, Джери Траум, Джо Уокър, Том Уолъс и на Джак Макджордж — за неоценимата помощ по механиката на тероризма. Благодаря също и на моите приятели от разузнавателните служби, които, разбира се, нямат никаква прилика с отвратителните типове от книгата.