Владимир Войнович
Москва 2042
Увод
За съжаление нямам никакви записки. Всичките ми тетрадки, бележници, дневници, тефтерчета и отделни листчета останаха там. Само едно листченце, смачкано, мъшасало, разръфано по краищата, случайно се било забутало под хастара на сакото ми и фрау Грюнберг, собственичката на химическото чистене в Щокдорф, ми го върна. И видях, че на това листченце от едната страна пише: „4 парц. Там. Др. Л. О. Лъ“ и на другата: „Утре или никога!!!“ Смисълът на тази фраза ми е елементарно ясен и по-нататък ще го обясня. Но какво означават първите съкращения? За какви четири „парц.“ става въпрос и какво означават другите букви, Господ да ме убие, обаче не си спомням.
Лично мен най-много ме интригува това „Л“ с ер големия, обаче какво значи — предмет ли, човек ли, животно ли? — не поражда у мен абсолютно никакви асоциации.
А да ви кажа паметта ми доскоро беше направо невероятна. Особено за числа. Знаех си наизуст номера на паспорта, на трудовата книжка, на военната книжка, на членската карта от Писателския съюз. Ако щете вярвайте, ако щете недейте, но никога не си записвах телефони — запомнях си ги от раз.
А сега?…
Сега даже за собствения си рожден ден научавам от получените поздравителни телеграми.
И все пак нямам друг изход, освен да разчитам на паметта си.
Предвиждам, че някои читатели ще се отнесат към тази история с недоверие, че ще кажат: е, чак пък толкова, измислил си го е, това не може да бъде. Няма да споря може ли, не може ли, но трябва да ви заявя абсолютно отговорно, че никога и нищо не си измислям.
Разказвам само това, което съм видял със собствените си очи. Или съм чул със собствените си уши. Или което ми е разказал някой, на когото имам абсолютно доверие. Или не абсолютно. Или абсолютно не. Във всеки случай всичко, което пиша, винаги се основава на нещо. Понякога дори на нищо. Но всеки, който е запознат поне отгоре-отгоре с теорията на относителността, знае, че нищото е разновидност на нещото, а нещото е всъщност онова, от което може да се извлече още нещо.
Мисля, че това обяснение е достатъчно, за да се отнесете към тази история с необходимото доверие.
Към гореказаното трябва само да добавя, че описаните в тази книга хора нямат никакви прототипове. Всички главни герои и второстепенни персонажи са обрисувани на базата на отражението най-вече на самия автор, който им приписва не само мнимите си достойнства, но и реалните си недостатъци, пороци и лоши наклонности, с които природата го е надарила толкова щедро.
Първа част
Разговор на халба бира
Разговорът се проведе през юни 1982 година.
Място на действието: Английският парк, Мюнхен.
Седяхме в бирарията, отвън. „85“ ще рече аз и един мой познат, Рудолф, за приятели Руди. Фамилното му име изобщо не е за запомняне. И аз не помня Мителбрехенмахер ли беше, или Махенмителбрехер. Нещо от тоя род, но това не е важно. Лично аз си му викам просто Руди.
Седяхме един срещу друг и Руди малко ми пречеше на гледката. Като мръднех леко очи надясно обаче, виждах оловносивото сънено езеро и брега, по който с бавно клатушкане се разхождаха тлъсти гъсоци и голи немци. Тоест не точно само немци, но и ексхибиционисти от всички възможни националности, възползвали се от благостта на тукашната полиция, та да дойдат в Мюнхен от цял свят да видят хора и да се покажат на хората.
Пиехме бира от еднолитрови халби, на които тук им казват масс.
Всъщност не съм сигурен самата халба ли се казва масс, или бирата, която ти наливат в нея. Впрочем това не е важно. Важното е, че седяхме в бирарията, пиехме си бирата и си дрънкахме глупости.
Мисля, че почнахме от конете. Понеже Руди отглежда коне. Отглежда ги и ги продава на милионерите. Той впрочем също е милионер, макар че това няма значение.
Макар че продава коне, той най-много се интересува от всякаква ултрасъвременна техника. Вози се в разкошен ягуар, нагъчкан с каква ли не електроника, а пък за къщата му да не говорим. Най-различни компютри, телерадиокомбайни, автоматични врати и всичко от този род. Като се мръкне, лампите в кабинета му светват сами, обаче само ако в кабинета има някой. Ако излезеш от кабинета, лампите веднага изгасват. (Руди твърди, че благодарение на това устройство икономисва по четири марки месечно от ток.) И естествено си има музикален компютър, на който може да се свири като на орган, на цигулка, на ксилофон, на балалайка и на много други инструменти поотделно и заедно. Така че един човек може с един пръст да свири произведения, навремето достъпни само за големите оркестри.