В имението
Имението по нещо приличаше хем на Творческия дом на писателите в Малеевка, хем на правителствената почивна станция в Барвиха, където веднъж попаднах по случайност.
Дълга триетажна сграда с висок полукръгъл вход с колони. Пред входа — доста голям, настлан с червени тухли площад; от него във всички посоки тръгваха асфалтирани алеи, покрай които бяха засадени брезички. Вляво от сградата имаше две спретнати къщички с мънички прозорци, отдясно — черквица с три скромни вити кубенца; имаше и още някакви постройки, по-далече. А още по-далече под лъчите на залязващото слънце проблясваше езеро.
На площада имаше нашарен стълб и на него шперплатова табела, на която пишеше СССР.
— Какво значи Си-Си-Си-Пи? — попитах Зилберович.
— Какво Си-Си-Си-Пи? — не ме разбра той.
— Ами това, дето го пише на стълба.
— А, това ли? — Зилберович се засмя. — Ей това емигрантите — все на английски да четете. Това не е на английски, приятелю, на руски е. Ес-Ес-Ес-Ер.
— Да не сте го отмъкнали от съветската граница?
— А, не. Том го направи. Спокойно, всичко ще разбереш.
Някакво същество от женски пол в много изрязан отгоре и отдолу червен сарафан стоеше с гръб към нас и поливаше леха хризантеми с маркуч. Никога не бях виждал по-безобразна фигура — състоеше се най-вече от огромен задник, а всичко останало като че ли израстваше от него съвсем случайно.
Зилберович ме остави, промъкна се до този задник и се впи в него с две ръце.
— Олеле! — писна собственичката на задника и се обърна. Беше млада жена със селско лице, цялото в лунички. — А, вий ли сте, господарю — каза и се усмихна доста глупаво. — За вас все майтап, ама после Том мене пита отдека са ми синките.
— Ми ти ела и ще ти ги напудрим — засмя се Зилберович, пошляпна я дружелюбно и ми каза: — Това е Степанида. Стеша. Жената на Том. Той не можа да устои пред това произведение. — И пак пошляпна произведението.
— Ма то вие мъжете, господарю, все за това мислите — каза Стеша все така усмихната. — Нищичко друго не гледате на жените.
Продължихме и казах на Лео, че като гледам, едновремешното му отношение към половия въпрос май се е променило.
— А, не — смути се Лео. — Не се е променило. Обаче тук, разбираш ли, живеем уединено, скучно е и понякога на човек му се ще да се повесели.
— Ами Том какво казва?
— Нищо не казва — безгрижно отвърна Лео. — Том е човек с широка душа.
Приближихме входа и оттам излетя още едно същество и се хвърли на гърдите ми. Беше доста огромна овчарка. Вече се канех да се простя с живота си, когато усетих, че ме ближе по носа.
— Плурчо! — викна Зилберович и дръпна кучето от мен. — Голяма гад си, мръснико! Какво куче си ти бе? С право те кръсти Плуралист тебе Сим Симич.
— Плуралист ли? — попитах зачудено.
— Ами да — каза Зилберович. — Ближе всички навсякъде. Истински плуралист. Е, за да не го обиждаме, му казваме Плурчо.
След Плурчо на стълбите излезе руска красавица с червен копринен сарафан, батистена забрадка, сахтиянени чепички и с дебела светлоруса плитка, грижливо увита на главата.
— Скъп гост ни пратил Господ! — каза тя и лъчезарно ми се усмихна.
Това беше Жанета.
Тя изтича надолу по стълбите и както е прието сред уважаващите руските обичаи чужденци, се разцелувахме три пъти.
— Изобщо не си се променила — казах й.
— Нямам време да се променям — отговори тя. — Тук всички работим по шестнайсет часа на ден. Ти обаче си побелял и си надебелял.
— Да — признах печално. — Което си е право, право си е.
— Е, заповядай на трапезата да хапнем каквото Бог дал.
Качихме се по стълбите и влязохме в просторен вестибюл с колони. Направо имаше широка, покрита с килим стълба, която водеше към каче с фикус, отдясно имаше двойна стъклена врата с някакви шарени завески отвътре, над вратата висеше разпятие.
Жанета се прекръсти. Зилберович си свали кубанката и също се прекръсти. Учудих се, като видях, че е съвсем плешив.
— Защо не се кръстиш пред разпятието? — погледна ме накриво Жанета. — Да не си войнстващ безбожник?
— Не — казах. — Не съм войнстващ, а лекомислен.
В трапезарията попаднах в обятията на Клеопатра Казимировна; също като мен и тя беше доста понапълняла през тези години. Беше с тъмнозелена рокля, малко по-светла престилка и бяло боне.