Лео си закачи шашката на една кука до вратата.
Седнахме в ъгъла на незастланата, голяма, за дванайсет души дъбова маса. Столовете също бяха от дъб.
Клеопатра Казимировна веднага донесе от кухнята котленце шчи, а Жанета раздаде дървени гаванки и лъжици. После ме попита:
— Какво ще пиеш? Квас или компот?
— Друго нещо няма ли? — попитах нащрек.
Зилберович ме настъпи по крака и ми намигна.
— Алкохол в този дом няма — сухо каза Жанета.
— Е, вие може и да нямате — казах. — Но аз си имам.
И се наведох към куфарчето си, където беше купената още на франхфуртското летище немска водка „Горбачов“.
— В този дом не се пие алкохол — спря ме Жанета.
„О, Господи!“ — помислих с униние, но не възразих. Зилберович ме бутна с коляно. Разбрах го и поисках квас — отдавна бях забравил вкуса му.
За мое учудване шчите бяха абсолютно безсолни и почнах да оглеждам масата.
— Какво ти трябва? — попита Жанета.
— Сол.
— Не употребяваме сол, понеже Сим Симич има диабет и е на безсолна диета.
— Ах, да! — казах разочаровано. — Забравих. Аз пък, да ви кажа, съм на солена диета.
— Да де — засмя се добродушно Жанета. — Солена и алкохолна.
— Точно така — потвърдих. — И освен на тях, на тютюнева.
— Между другото — забеляза тя — в дома не се пуши.
— Няма нищо — успокоих я. — Сега е топло, мога да пуша и навън.
След шчите ядохме булгурена каша с мляко; в нея липсата на сол се усещаше по-слабо.
Клеопатра Казимировна подробно ме разпитваше за живота в Германия, за жената и децата, как сме, що сме. Обясних й: синът учи в реалшуле, дъщерята в гимназията, аз работя, жена ми ми помага и ходи на пазар.
— Научила се е да кара кола ли? — попита Клеопатра Казимировна.
Казах, че не, не се е научила, кара колело.
— Колело? — обади се Жанета. — Ама това е много неудобно. Вятърът може да ти вдигне роклята, може и между спиците да я вкара.
Уверих я, че жена ми не я грози такава опасност, понеже кара по джинси.
— Джинси? — смая се Жанета. — Ти й разрешаваш да носи джинси?
— Че тя не ми иска разрешение — казах. — А и не виждам нищо лошо в джинсите.
— Неточка стана много строга напоследък — забеляза Клеопатра Казимировна с нещо средно между гордост и извинение.
— Да, строга съм — твърдо каза Жанета. — Жената трябва да носи дрехите, които й е предписал Бог.
На което отбелязах, че според сведенията, с които разполагам, Бог е сътворил жената гола, а колкото до джинсите, сега ги носят всички, и мъже, и жени, и хермафродити.
Понечих да кажа още нещо по този повод, но Зилберович така ме настъпи, че почти изпищях, смених темата и деликатно попитах защо го няма стопанина.
— Той вече вечеря — каза Лео.
— Но ще дойде ли, или аз да ида при него?
Жанета и майка й се спогледаха, а Лео се засмя.
— Сим Симич — каза Жанета — след вечеря не се занимава с работа.
— Обаче — казах със сдържано недоволство — аз не съм дошъл по моя работа.
— След вечеря той не се занимава с никаква работа — повтори Жанета. — Нито с чужда, нито със своя.
— Да, приятелю — потвърди Зилберович. — Сега той изобщо не може да те приеме. Сега учи наизуст речника на Дал, а след това ще слуша Бах, преди лягане винаги слуша Бах, без Бах не може да заспи.
Отместих кашата, станах и казах:
— Ще ме прощавате, обаче… И вие на първо място, Клеопатра Казимировна, и ти, Жанета, но просто не разбирам що за отношение е това. Аз не съм ви се натрапил на гости. Нямам време. Предстои ми далечно и може би дори много опасно пътешествие. Дойдох само защото Лео много настояваше. Не съм спал цяла нощ, пътувам дотук шестнайсет часа с прехвърляния…
— Успокой се де, успокой се. — Зилберович ме хвана за ръката и ме задърпа да седна. — Добре де, пътувал си, уморен си. Ще си починеш. Докато Нетка ти постеле, ние с теб ще си поприказваме… — И пак ми намигна и хвърли поглед към куфарчето ми. — После ще си легнеш, ще се наспиш и утре заран всичко ще е наред.
Отнякъде отгоре се лееше тиха мелодия. И нали съм си познавач, веднага познах „Добре темперирано пиано“.
На бял кон
Проклетият му Зилберович! Не му ли стигна „Горбачов“, дето го донесох, та донесе и 0,75 бърбън и заяви, че според американците бърбънът бил най-добрата напитка на света. Те обаче тази най-добра напитка я разреждат с много сода, а ние я пихме направо и замезвахме с кисели краставички.
Разбира се, глупаво и дори кощунствено е да се разрежда такава напитка, но да се смесва с водка май също не си струваше.