Негово височество задърдори бързо и после преводачът ми обясни, че те били представители на една малка, но много богата арабска страна. И като научили за предстоящото ми пътуване…
— Как така сте научили? — прекъснах го.
— При нас, в Изтока, казват — тихо отговори преводачът, — че като си долепиш ухото до земята, научаваш какво става по целия свят.
Та значи като си долепили ушите до земята и научили за плановете ми, те решили да се обърнат към мен с една малка, но много деликатна молба. Надявали се, че във великия Съветски съюз, този пръв приятел на арабските народи, след известно време някои тайни вече няма да бъдат тайни. И те, моите спътници в момента, щели да са ми много благодарни, ако успея да намеря и да им донеса подробен чертеж на една най-обикновена водородна бомба, която им била нужна единствено за мирни цели. Ако съм им направел тази услуга, то те и лично Негово височество щели да ми се отплатят и торбата злато, която съм щял да получа за няколкото сантиметра фотокадри, щяла да е поне петдесет пъти по-голяма от кесийката, която била пред мен сега.
Първият ми душевен подтик беше незабавно да ги пратя при шайтана им. Но, честно казано, не бях сигурен, че откровеността ми ще бъде оценена благоприятно по отношение на персоната ми. Така че реших да се възползвам от челния опит на Настрадин ходжа, който, както се знае, навремето обещал на падишаха за двайсет години да научи едно магаре да говори. При което преценил, че не рискува нищо, понеже за двайсет години или падишахът щял да умре, или магарето, или пък той, Настрадин, щял да иде при Аллах.
Понеже не исках спътниците ми да помислят, че горя от желание да изпълня исканото, казах, че, разбира се, ще се постарая (и не толкова заради парите, колкото поради огромното уважение, което изпитвам към страната им и лично към Негово височество) да направя всичко според скромните си сили, но че не мога да обещая нищо конкретно. Казах, че не мога дори да си представя каква ще е страната ми след толкова време и че не знам какви сведения ще са за общо ползване и какви все още ще са си секретни.
— Разбирате ли — казах, — много искам да ви помогна, ала от друга страна, всяка незаконна дейност противоречи на моралните ми принципи.
Те веднага задрънкаха нещо на арабски и после Неговото височество на чист руски без никакъв акцент каза:
— Ние не възразяваме срещу принципите ви и не ви предлагаме да направите нищо незаконно. Но като се връщате от прекрасното бъдеще в трудното ни настояще, може би трябва да имате предвид и себе си, и децата си, и внуците си.
— Ваше височество — попитах смаяно. — Къде сте научили руски толкова добре?
— В Московския университет за дружба между народите „Патрис Лумумба“ — доволно ми отговори Височеството и ми се усмихна, излъчвайки загадъчно сияние.
С това разговорът ни свърши и след пет минути похитителите ми ме свалиха заедно с колелото ми и с кожената кесия на някаква улица.
Докато слизах, не се сдържах и попитах Височеството зъбите му от платина ли са.
— Е, моля ви се — отговори Височеството. — Разполагам с достатъчно средства, за да си позволя диамантени коронки.
Неочаквана среща
Помислете си — какво бихте купили на предполагаемите си бъдещи познати, ако заминавате на шейсет години в бъдещето?
Стоях насред известния в Мюнхен магазин Кауфхоф (нещо като нашенски РУМ) абсолютно объркан.
И наистина — има всичко, но не знам какво да купя. Джинси? Запалки? Калкулатори? Дъвки?
Е, доколкото бях чул, в Съветския съюз вече правели дъвка. Отстъпвала на западните засега, но изобщо не се съмнявах, че за шейсет години, в резултат на научно-техническата революция, историческите постановления на партията и правителството и на трудовия ентусиазъм на масите в областта на производството на изделия за дъвкане и на снабдяването със същите на широките народни маси ще настъпят коренни положителни промени.
За джинсите също си помислих, че за шейсет години неизбежно все ще има някакъв прогрес и че поне полски, да речем, или унгарски джинси все ще могат да се купят в Москва.
Все пак взех едни. Освен това купих разни вратовръзки, шалчета, два автоматични чадъра по пет марки бройката, една електронна игра, два комплекта пергели и най-различна парфюмерия: червилца, лак за нокти, пудри, фон дьо тен и сенки, изкуствени мигли — знам, че тези неща никога не остаряват.
Помислих и за себе си, разбира се, и купих ленти за фотоапарата и за касетофона, ленти за машина, бележници и химикалки. Освен това се запасих с няколко смени бельо, чорапи, ръкавици, сапун, паста за зъби и една нова самобръсначка „Жилет“ с два комплекта ножчета. Купих всичко това в случай, че дори тези неща в бъдещето да са с по-добро качество, може да не мога да свикна с тях.