Вики стана късно сутринта на другия ден. Лидия вече бе в стаята на Денис. Беше топъл, слънчев ден и тя работи в оранжерията, докато стана време за обяд. Когато Лидия не се присъедини, както обикновено, тя приближи затворената врата и прекара там дълго време преди да се завърне в кухнята. Лека ментална проба улови наситена умствена активност във вътрешността. Тя натисна главния бутон на сектор новини, изключи образа и превключи на копиране. Един след друг, листата се плъзваха на таблата. На две дузини спря, събра купа и го отнесе със себе си на масата.
По-късно отиде да седне в двора и след известно време заспа.
Дълго време не знаеше дали сънува…
Лежеше там и примижаваше срещу светлината. Сенките се бяха удължили. Отнякъде се обаждаше сойка.
Изведнъж тя долови:
— Виктория, къде си?
Изправи се.
— Какво има?
— Новините… за Денис — уточни Лидия… — Ето я историята! Губернаторът Уийлър е мъртъв, а Маккормак тежко ранен… Убиецът е избягал… вероятно ранен… Денис беше в ума на този човек, продължаваше да е там и днес. Не можах да прекъсна връзката. Накрая го приспах отново. Помислих, че е влязъл във връзка с някого, който живо си фантазира — навярно психар — но съм грешала. Това е истина — и се е случило в Санта Фе.
— Санта Фе е на повече от сто мили оттук!
— Знам! Денисовите способности явно са се увеличили. Иначе тестовете на доктор Уинчъл ще се окажат недостоверни.
— Най-добре да повикам доктора… и Дик.
— Както и да предупредим властите. Зная името на мъжа — Родърик Лайшман. Той е член на онази радикална екогрупировка Децата на Земята. Останах с впечатление, че се насочва на север.
— Идвам. Би ли се обадила вместо мен? Освен на Дик.
— Разбира се.
Вечерта достигнахме една ферма на ДЗ в Колорадо. Лежах в задната част на кола — последната от четири, за да съм точен — притискайки рамо през по-голямата част от времето. Вторият шофьор ми набави марля с бинт и го превърза. Намерил беше също аспирин и малко бърбън. Това доста слабо ми помогна.
Мястото на Джери и Бети е нещо като ферма и комуна. Всички там са от ДЗ, но само Джери, Бети и един човек на име Куик Смит знаеха с какво се занимавам и че може да се появя, ако се нуждаех от помощ. Колкото по-малко бяха посветените, толкова по-добре, както винаги. Те ме отведоха направо в спалнята, която държаха готова в основната сграда. Там Джери изрови от някакво място един 38-калибров, почисти раната и я заши, намести малко кокали, превърза ме, натъпка ме догоре с антибиотици и ме нагласи с препаска. Той беше ветеринар. Нямахме доверен хирург в областта.
— Колко от тия проклети аспирини си изгълтал? — попита ме той.
— Вероятно дузина. А може и повече.
Джери беше висок, сух мъж и можеше спокойно да бъде както на трийсет, така и на петдесет. Беше стопил всичко освен сухожилията и мазолите, оставяйки множество бръчки по лицето. Носеше очила със стоманени рамки, а устните му изтъняваха при всяко раздразнение.
— Не ти ли е известно какво прави аспиринът със съсирването?
— Не.
— Намалява го. Започваш да кървиш повече. Изгубил си много кръв. Вероятно се нуждаеш от кръвопреливане.
— Ще оцелея — рекох. — Стигнах чак дотук, без да изпадна в шок.
Той кимна и очилата му проблеснаха.
— Ама че късмет извади. Не бях сигурен, че ще стигнеш далеч.
— Бяхме го обмислили доста грижливо.
Той кимна.
— Как се чувстваш… сега?
— Трябваше да се извърши.
— Предполагам.
— Ти виждаш ли алтернатива? Длъжни сме да се опитаме да ги спрем. Така ще оставим следа. Те ще действат много по-внимателно след днешния ден.
— Разбирам — каза той. — Щеше ми се просто да има друг начин. Аз съм все още нещо като проповедник лаик, нали разбираш? Не е само това, обаче. Преди всичко не ми харесва да гледам убийства или страдания. Това е и една от причините да стана ветеринарен доктор. Срещу страданието се бунтува душата ми, а не разумът.
— Зная — отвърнах. — Нали не смяташ, че не съм премислял дълго? Дори прекалено дълго, може би.
— Предполагам. Мисля, че трябва да се откажеш от пътуването и да пренощуваш тук. Имаш нужда от тази почивка.
Поклатих глава.
— Де да можех. Трябва обаче да продължа. Все още съм твърде близо до местопроизшествието, за да почивам спокойно. Освен това новото превозно средство е фургон. В задната част има дюшек, на който мога да се изтегна. А и за теб е по-добре да се изнеса възможно най-скоро.
— Ако се притеснявах за собствената си сигурност, нямаше изобщо да се замесвам. Не. Не е това. Причината е, че не мога да гледам същества да страдат и да бъдат убивани.