— Но той ще расте с мисълта, че е Лайшман?
— Не и ако ние се намесим, което ще направим, ако ефектът продължи прекалено дълго. Важното в момента е, че там има нещо, има някаква активност под черепа. Мозъкът му се нуждае от работата, която получава. Твърде дълго е стоял неизползван.
— Мислите, които го спохождат обаче не са детински. Това са мисли на възрастен. Няма ли вероятност това преждевременно израстване да наруши по-нататъшното му развитие?
Вики се засмя и Дик сякаш чак сега я забеляза.
— Нима забравяте, че именно бомбардирането с мисли на възрастни е първопричина за неговия проблем! Днес, той поне се е научил да ги филтрира и да се съсредоточава само върху един чужд мозък. Какво от това, че го прави единствено с Лайшман? Оттогава насам съм разговаряла надълго и нашироко с него. Този Лайшман хич не е толкова лош тип. Всъщност, аз много го харесвам. Той е идеалист и…
— … убиец — довърши Дик. — Няма що — страхотен човек си е изкопал нашият син. Лидия, дали това ще му навреди за в бъдеще?
— А на теб навредило ли ти е? — попита тя. — Или пък на теб, Виктория? Вие и двамата сте били изложени на мислите на възрастни хора още в ранното си детство. Бил ли е някой от вас постоянно увреден от този опит?
— Изложени, но не и напълно обсебени — уточни Дик. — Има голяма разлика.
Лидия кимна.
— Добре — рече тя. — Разбира се, че съществува опасност от продължително влияние. Аз обаче съм убедена, че терапията може да го поправи, ако то се случи. Но бих изчакала, докато се насъбере материал преди да се занимавам с проблема на идентичността.
— Доколко Денис е зависим от Лайшман? Имам предвид какво би се случило с Денис, ако в този момент човекът падне убит? Ще продължи ли да се мисли за Лайшман или ще се откъсне отново?
— Това е един от онези въпроси, на които просто не можем да отговорим при фактите, с които разполагаме. Все още има връзка. Той очевидно усеща всичко, което става с човека. Но все пак действа независимо, макар и от гледната точка на самоличността на другия. Не зная къде минава границата.
— Мисля, че е по-добре да го разберем. Тази информация ще ти бъде необходима, когато дойде време да го измъкваме.
— Ще се справя с проблема, когато стане нужда.
— Хрумна ми нещо — каза Дик. — Между другото, какъв е Денисовият обхват? Той не изпуска Лайшман на повече от сто мили, сега, когато се е завърнал. Но преди го е следвал и отвъд петстотин мили. Къде ли се простира горната му граница?
Лидия поклати глава.
— Отново липсват данни.
— Точно така — рече Дик, — обаче бих искал да разбера. Когато един ден мозъкът му бъде оформен и зрял, възможно е да се окаже най-великият телепат в цялата история на човешкия род.
— Сигурно — отвърна Вики. — Там е и коренът на неговия проблем.
— Ами ако го взема със себе си в Европа през следващия месец? Ще е имал достатъчно време да се занимава с новите си синапси. Ще го изтеглим извън обсега на Лайшман и ще видим дали е все още зависим от този човек или е натрупал достатъчно, за да продължи да съществува вече като самостоятелна личност.
— Не бих ви съветвала да го правите — поклати глава Лидия. — Ами ако просто изпадне пак в кататония?
— Тогава ще го върнем обратно и ще го оставим да си бъде Лайшман още известно време.
— Проблемът е, че не знаем дали ще установи отново контакт с Лайшман. Възможно е да си остане откъснат.
— Тогава твоята теория е погрешна и колкото по-рано го установим, толкова по-добре.
— Виждам, че вече сте взели решение.
— Да. Дори и в най-лошия случай, Денис ще се върне в предишното си състояние. А ти вече ни увери, че то не е безнадеждно. Има ли някаква действителна разлика?
Лидия наведе глава.
— Честно казано, не мога да кажа.
Дик си допи питието и заяви:
— Добре. Ще го направим.
— Съгласна съм, но при условие, че ще го придружа и с уговорката, че го връщам у дома в случай, че възникне някакъв проблем. Иначе се отказвам от случая.
— Лидия, няма да постъпиш така! — възкликна Вики.
— Не виждам друг начин.
— Добре — рече Дик, — съгласен съм. Това е нещо, което все пак съм длъжен да открия.
— Лидия — подхвана Вики, — възможно ли е по този начин наистина да се намалят шансовете на Денис?
— Струва ми се, че да.
— Тогава аз го забранявам. Дик, няма да съсипеш онова, което е останало от сина ми, просто за да определиш неговия ТП обсег. Ако настояваш, аз си заминавам. Ще издействам съдебно решение, ако се наложи, за да ти попреча да го отведеш.
Дик се изчерви.
— Вики. Аз…