— Тогава какво трябва да направим?
Лидия надигна чашата, отпи и я остави.
— Прекарах целия ден в търсене на ключа — каза тя — и когато накрая го намерих, бях твърде уморена да го завъртя. Вярвам, че ще успея да прекъсна тази връзка.
— Как?
— Главно като го блокирам за малко. Вярвам, че ако осуетя това, той ще се оттегли отново.
— Това няма ли да му навреди?
— Не. Просто ще го върне обратно там, където е бил, за да мога да продължа да работя с него. Единствената причина, поради която не го направих днес е, че това ще изисква повече издръжливост, отколкото можех да събера в момента. Той е изключително мощен. Никога преди не съм срещала телепат с подобна сила.
— Но дали няма просто да се пресегне и да възстанови връзката, след като ти свалиш напрежението?
— Не смятам. Не и веднага, във всеки случай. Забележи колко дълго продължи оттеглянето му след смъртта на Лайшман.
— Вярно. Кога смяташ да опиташ?
— Утре, ако съм готова. Чувствам, че ще бъда.
— Искаш ли най-напред да поговориш с д-р Уинчъл?
— Всъщност не. Това е моята област на специализация, не неговата. Той би ме оставил аз да взема решението, а тъй като вече съм го взела, консултацията би била излишна.
— Хубаво. Да кажем ли на Дик?
— Не още. Това всъщност не е толкова съдбовен момент, колкото може би изглежда. То е просто повторение на предишната история. Защо да го тревожим, когато нямаме нищо важно да му съобщим? Да изчакаме, докато постигнем истински прогрес.
Вики кимна. Те изпиха питиетата си и поговориха за други неща.
С известни трудности на следващия ден, Лидия успя да прекъсне контакта на Денис с мъжа, наречен Смит. Както бе предвидила, той се върна пак в кататоничното си състояние. Сега обаче, склонността му да бълнува насън бе нараснала и той периодично взе да получава и пристъпи на сомнамбулизъм.
След две седмици бе шофьор на камион на име Инголс на път към Ел Пасо. Лидия прекъсна контакта начаса и продължи терапията. От време на време, сега вече и в будно състояние промълвяваше несвързани изрази. Неговите разходки насън се превърнаха в почти еженощна история, без все пак да напуска пределите на градината.
Седмица по-късно той беше пилот по маршрут за Лос Анджелис. Лидия прекъсна контакта и опита да насочи вниманието му към нещата около него.
Четири дни след това беше минен инженер в Монтана. Лидия прекъсна контакта и започна да го извежда на разходки, тъй като вече можеше да стимулира моторните зони на мозъка му, който явно бе претърпял известно развитие в резултат на различните му контакти. Това обаче напомняше сомнамбулизъм, тъй като умът му си оставаше далеч по време на разходките.
Три дни по-късно, беше в екипажа на товарен кораб някъде южно от Хаваите. Лидия прекъсна контакта и взе да изпълнява музикални произведения в негово присъствие.
Два дни след това, той беше първокурсник в голям Източен университет. Лидия прекъсна контакта и го приспа.
На следващия ден беше австриец, планински катерач някъде из Алпите. Лидия прекъсна контакта и го изведе на разходка. Докато изкачваха едно било на изток, той я заговори на руски. Тя му отговори на същия език, после прекъсна контакта и го върна у дома.
По-късно вечерта беше син на фермер от северна Индия и отиде до кухнята, за да хапне. Лидия му поговори известно време, бавно и меко, а след това полека прекъсна контакта. Отведе го в стаята му и го накара да заспи.
Лидия си наля още от уискито на Дик и седна на пода пред ъгловата камина, събута, с разпуснати коси, с очи блеснали от светлината на пламъците.
— Какво става? — попита изникналата зад нея Вики.
— Тъкмо започва да чувства какво може — рече Лидия — да достигне навсякъде по света, да надникне до дъно в мислите на всекиго — едно заместващо удоволствие, което е по-достъпно от развитието на собствена личност. Докато се занимава с това, с този… вампиризъм, терапията е в застой.
— Какво смяташ да предприемеш?
— Ще продължавам да го блокирам. Ще се опитам да му внуша неприязън към този тип поведение. Ще продължа да насочвам вниманието му към местни стимули.
— Това ще бъде ли достатъчно?
Лидия глътна питието си, обърна се и се загледа в пламъците.
— Не знам — заговори отново. — Нали разбираш, всеки следващ път става все по-трудно, защото той вече осъзнава силата си. Успявах винаги да го блокирам чрез техника, а не със сила. Едва днес за пръв път усетих леко съпротивление. Не знам след колко време ще стане активност. Ако това се случи, няма да бъда в състояние да го блокирам.