Новият пациент, един тийнейджър, седеше на пейката до малко изворче, както всеки ден по това време. Един терапевт, Алек Стърн, се беше разположил до него и четеше книга, както всеки ден по това време. Ако Алек се протегнеше и преместеше ръката на момчето в ново положение, тя щеше да си остане така. Зададеше ли му въпрос, повечето пъти оставаше без отговор. От време на време, все пак, вместо отговор получаваше неадекватно мутолевене. Така беше и днес:
— Не е ли красив танцът на цветовете във водата? — попита Алек, оставяйки за момент книгата си.
Момчето, чиято глава бе наведена в тази посока, рече:
— Цветя…
— Напомнят ти на цветя? Да, вярно е. На нещо по-конкретно?
Мълчание.
Алек извади бележник от джоба си и надраска нещо вътре.
— Би ли се поразходил с мен, за да погледаме малко цветята?
Мълчание.
— Хайде, тогава!
Той остави книгата на пейката и взе ръката на момчето. Нямаше съпротива, докато го изправяше на крака. Веднъж станало, то механично продължи да ходи. Поведе го покрай изворчето нагоре по една пътека, достигайки бързо до зоната с контролирано осветление, където се намираха цветните лехи.
— Погледни! Лалета — отбеляза той — и нарциси. Червени, жълти, оранжеви. Харесват ли ти?
Никакъв отговор.
— Искаш ли да пипнеш едно?
Алек взе ръката на момчето, наведе го напред и погали с върха на пръстите му червените листенца на едно голямо лале.
— Нежно е — рече той, — нали! Харесва ли ти?
Момчето остана наведено. Алек му помогна да се изправи.
— Хайде да се връщаме.
Хвана го пак за ръка и го поведе надолу по пътеката.
По-късно, след като момчето бе нахранено и оставено да си почива в стаята, Алек се срещна с д-р Чолмърс.
— Как е хлапето? — попита докторът.
— Без промяна. Движи се само с помощ. Проронва случайно по някоя дума.
— Но отвътре? С какво се занимава умът му? Какви са неговите реакции на новото обкръжение?
— Нищо особено. Той едва осъзнава промяната. Представлява сбор от късове, повечето потопени надълбоко, изскачащи на повърхността безредно, отново потъващи — проблясъци тук и там, случайни взаимодействия. Повечето от тях са резултат от пълно поглъщане на личността.
— Смяташ ли, че трябва да преминем към мозъчна стимулация?
Алек поклати глава.
— Не. Бих желал да следвам предначертанията на предишния му терапевт. Тя е постигала резултати до самия край. Нещата просто са се развили твърде внезапно, за да успее да контролира наситената заобикаляща среда там долу — той махна неопределено над главата си. — Предугадила е латентния период, в какъвто той се намира сега, като следствие от прехвърлянето му. Усетила е също така, че преживеният опит ще го накара да излезе от това състояние и да потърси след време нов стимул.
— Да, но измина почти месец.
— Нейната прогноза е от месец — до шест седмици.
— И ти я приемаш?
— Тя се е справяла отлично. Виждам резултатите от нейната работа всеки път, когато съм с него. Не разбирам всичко, което е предприемала. Има обаче някакъв ефект, една почти циклична последователност на втълпените личностни аспекти. Мисля, че засега най-безопасно ще е да се придържаме към нейната програма. Все още не зная колкото нея за момчето. Много жалко, че не е могла да продължи.
— Имало е някакъв проблем около развода и нейното нежелание да вземе страна. Тя е била все пак „за“ прехвърлянето на момчето тук.
— Аха, има частичка от това в Денисовата глава. Много незначителна, обаче. А аз винаги съм бил поклонник на неговия старец, така че съм предубеден. Както и да е, това не е истинският проблем на Денис.
— Тази седмица трябва да изпратя доклада на мистър Гайз. Ще ми се да се отбиеш в кабинета след обяд и да ми помогнеш малко. Той иска да получава такъв доклад всеки месец.
— О’кей. Следващия път може да имаме и нещо по-обнадеждаващо за съобщаване.
Почти две седмици по-късно, една сутрин Алек отиде да вземе Денис и го намери свит на пода да чертае геометрични фигури с показалец, намокрен със слюнка. Денис сякаш не усети неговото влизане, така че Алек продължи да наблюдава край вратата. След известно време се пресегна към съзнанието му — полека, внимателно. Обаче не бе в състояние да достигне отвъд най-мощната концентрация, каквато някога бе срещал — концентрация, фокусирана изцяло върху свойствата на триъгълниците.
Близо час стоя там, омагьосан от действието и от концентрацията, с надеждата да бъде забелязан. Накрая се придвижи напред.
Заставайки зад него, той се протегна и го докосна по рамото.