— Но то бе напълно последователно, Алек и беше повече от повторение на факти. Впусна се в интелигентен… изключително интелигентен разговор. Говореше за неговия, по-скоро на маркиза „Ескиз за исторически обзор на прогреса на човешкия разум.“ Не само цитираше отделните пасажи, но и отговаряше на въпроси и развиваше присъстващите в самото есе мисли. Това е повече от произволен утопизъм, нали разбираш. Той разглеждаше човешкото съвършенство като следствие от разпространението на знания, а науката като духовен път за повишаване, както на материалното равнище на човечеството, така и на индивидуалния интелект, а после…
— Момент — рече Алек вдигайки ръка. — Вече установихме, че той няма връзка с определена личност или време. А с местонахождението си все пак? Как съчетава живеенето си на луната и едновременно с това в края на осемнадесети век във Франция?
Марсел се усмихна.
— Килията си е килия — отвърна той. — Маркизът е прекарал последните си дни в затвора. Това е мястото, в което Денис си е представил, че се намира.
— Маркиз дьо Кондорсе е бил жертва на Революцията, нали?
— Да. Макар все още да се спори дали е бил екзекутиран или по-скоро сам е посегнал на живота си…
Алек настръхна.
— Какво има? — запита Марсел.
— Не зная. Това обаче ме притеснява. Какъвто и да е неговият източник на информация, вероятно включва и това.
— Нали не смяташ, че…
Алек се изправи.
— Ще отида да проверя какво прави. Тревожа се.
— Идвам с теб.
Двамата се отправиха с широка крачка през парка.
— Той никога не е показвал, каквито и да било наклонности в тази посока, нали?
— Не и откакто е тук — отговори Алек, — а и няма нищо записано в този смисъл. Но по начина, по който неговата личност се реформира, е трудно да се предположи какъв обрат може да настъпи по всяко време. Боже мой!
— Какво?
— Разчитам го!
Алек се втурна напред.
Стигнаха до стаята на Денис и го намериха на земята. Беше направил опит да се обеси с колана си на корниза. Той обаче бе поддал. Сега лежеше в несвяст до стола, от който бе скочил.
Марсел го прегледа набързо.
— Вратът му не изглежда счупен — отбеляза той, — но ще трябва рентген. Иди намери носилка! Аз ще остана тук.
— Добре.
Щателният преглед показа, че Денис не е претърпял сериозни наранявания. Не се изясни защо е изпаднал в кома, от която излезе едва след два дни. През това време го оставиха в клиниката на системи, наглеждан от хора и механични наблюдатели.
Когато на третия ден Денис се събуди, той се вкопчи в тялото си и изстена. Появи се една сестра, забеляза страданието му и повика лекар. Подробният преглед показа, че всичко е наред и започнаха по-пълни изследвания. Докато чакат резултатите, Марсел и Алек приседнаха край леглото и определиха, че Денис вече не е маркиз дьо Кондорсе. Телепатичният преглед установи увереността му, че се намира легнал на една ливада край някакви скали, с кървяща рана, причинена му от рога на легендарно морско чудовище. Там той също така чувстваше присъствието на предишния си терапевт, Лидия Диманш и често се обръщаше към дежурната сестра с това име.
— Тестовете не показаха нищо — обяви по-възрастният лекар, който бе влязъл в стаята по време на ТП сканирането.
— Това е още една от… самоизмамите му — рече Алек. — В неговото досие се препоръчва подобни неща да бъдат прекъсвани. Мисля, че едно успокоително би помогнало.
— Не знам — намеси се по-възрастният лекар, — твърде дълго е бил в безсъзнание. Слаб е… Какво ще кажете за нещо просто отпускащо?
— Добре. Нека опитаме.
Докторът изпрати да донесат необходимото лекарство и назначи инжекция. Сестрата подържа Денис за ръката. След минути сякаш напрежението го напусна. Стенанията му отслабнаха и престанаха. Тогава Алек пристъпи внимателно, но твърдо към прекъсване на хипотетичната връзка. Мозъкът под наблюдение ненадейно поддаде и потъна в небитието. Денис затвори очи и дишането му се нормализира. Докторът се приближи да му провери пулса.
— Нормален сън, според мен — обяви той след половин минута. — Намерили сте значи начин да го откъснете от източника на безпокойство?
— Предполагам, че този начин е толкова добър, колкото и всеки друг. Да. Ако не тръгне с шеметна бързина към нещо ново, когато се събуди, той ще си бъде в старото състояние. Разбира се ако се придържа към това, което е сякаш негов модел на поведение.
— Следователно най-доброто, което можем да направим е да го оставим да поспи под надзора на мониторите — той погледна моментната диаграма. — Функциите му са доста над предишното кома равнище.
Алек кимна.
— Изглежда отлично. Нека обаче ме повикат незабавно, ако настъпят каквито и да било промени в състоянието му.