— Да. Така е. Смятам да се отдалеча за известно време и да оставя на машините да извършват наблюдението. Ще се отбия по-късно при него, за да видя как върви рисуването… и да го нагледам. До скоро.
— И умната.
Алек почука на вратата и изчака.
— Да?
— Аз съм, Алек.
— Хайде, влизай.
Той влезе и намери Денис седнал на леглото с портативен компютър край себе си. Напряко на стаята беше разположен един статив със завършено платно върху него. То представляваше небесен пейзаж от гледната точка на обсерваторията, с открояващата се Земя. Алек застана пред него.
— Завършил си цялата работа за толкова кратко време? — попита той. — Чудесна е! И това е твоята първа картина. Много впечатляващо.
— Акрилните бои са наистина нещо добро — отбеляза Денис. — Не ти се пречкат, а и съхнат бързо. За предпочитане са пред маслените, когато бързаш.
— Та ти кога си използвал маслени?
— Ами… исках да кажа, че така изглежда. Наблюдавал съм как другите ги използват в клас.
— Ясно. Ти не спираш да ме удивляваш. С какво се занимаваш сега?
— Изучавам нещата. Имам много за наваксване.
— Може би трябва да я караш по-кротко в началото.
— Няма проблем. Още не съм се изморил.
— Искаш ли пак да се поразходим?
— Честно казано, повече ми се остава тук, за да поработя още.
— Смятах да те питам за четенето…
— Изглежда, че съм усвоил основите по някое време. Сега работя за усъвършенстване на нещата.
— Е, това е направо страхотно. А какво ще кажеш за една вечеря? Трябва да се храниш. Закусвалнята е отворена.
— Вярно. Добре.
Той изключи компютъра, изправи се и се протегна.
— По пътя можеш да ми разправиш как вървят работите на Земята — рече той — и да ми разкажеш за телепатите.
Денис му направи място да излезе.
Същата вечер Алек изготви пълен доклад до д-р Чолмърс.
… и аз проникнах в мозъка му по време на вечеря — пишеше лекарят. — Той се съгласява да бъде Денис Гайз, но не го вярва истински. Твърди го само заради нас. Вътрешно е убеден, че е Леонардо да Винчи.
Д-р Чолмърс изсумтя.
— Сериозно ли говорите?
— Естествено.
Докторът запали угасналата си лула.
— Не виждам нищо лошо в това — произнесе накрая той. — По-опасно ми се струва, ако се мъчим да го отървем от подобна заблуда на този етап, когато това го води към удивителен прогрес.
— Съгласен съм да не закачаме този да Винчи аспект — рече Алек. — Моите опасения обаче се коренят доста по-надълбоко. Никак не съм убеден, че това е самозаблуда.
— Какво искате да кажете?
— Достигнах до същността му по време на вечеря. Той бе отпуснат, мислите му блуждаеха. Опитах сонда и сполучих. Той вярва, че е да Винчи, не иска ние да го научим и прави всичко по силите си, за да ни накара да повярваме, че е възстановяващия се Денис Гайз. Същевременно се опитва да научи всичко възможно за света, в който се намира сега.
— Това не е нещо по-различно от параноидна ситуация, от която ние, за щастие, можем да извлечем полза.
Алек вдигна ръка.
— Обаче това изглежда не е само вяра. С Кондорсе той бе възприел, както мисленето на мъжа, така и неговия френски. Сега с да Винчи той е добил артистични умения и е разменил водещата си ръка — да Винчи е бил левичар, имам пресни наблюдения върху това. Придобил е и едно почти патологично любопитство към всичко…
— Тогава защо не говори на италиански?
— Защото този път е възприел мисловния модел на един от най-великите умове, съществували някога, и е решил да ни върви по гайдата, да се нагоди към ситуацията, в която се намира. Следователно, ежедневно изучава съвременен английски с феноменална скорост. Ако се вслушате обаче в речта му, ще доловите италианския акцент, който вече се старае да прикрива. Той се опитва да се адаптира.
— Цялата хипотеза е нелепа. Но дори и да я допуснем за момент, какъв е възможният механизъм за постигането й?
— Така. Размишлявах доста. Как действа телепатията? Все още не знаем със сигурност. Подходът ни е бил основно практически. Всички наши телепатични охранители, специалисти по общуване, психолози терапевти, семантични инженери, прецизни преводачи, са изработили различни начини за използване на тази дарба без истински напредък в разбирането на нейния механизъм. О, ние си имаме теоретици, но разполагат с твърде малко конкретни факти, на които да опрат своите догадки.
— Значи ще прибавите още една догадка в списъка?