— Да. Това е наистина всичко. Догадка… или странно чувство. Първопричината Денис да бъде изпратен тук е бил феноменалният обхват на неговите способности. Той е най-мощният телепат в историята. Тук бе ефективно възпрепятстван да се добере до онези умове, към които изглеждаше привлечен. Не можеше да достигне достатъчно далеч, за да осъществи контактите, които сякаш желае. Тогава какъв бе изходът за него?
— Наложи се да се завърне към собствените запаси. Така и стана накрая, според плана — вече започна възстановяването, както се надявахме.
— Освен ако не съм прав за трайното личностно присвояване.
— Алек! Кондорсе, да Винчи и който и да е друг, чиято роля може да пресъздава — всички те са покойници. Сигурно не намеквате за някакъв спиритизъм?
— Не, сър. Ние знаем за естеството на времето дори по-малко, отколкото за телепатията. Чудех се дали разочарован от опитите си да покори пространството, той не е успял да върне ума си назад във времето и така да достигне онези индивиди, чиято самоличност е възприел.
Д-р Чолмърс въздъхна.
— Както при параноята — отбеляза той, — така и в тези опити за връщане в минали времена и предишни животи, за които от време на време любителите хипнотизатори пишат книги, всеки човек иска да е значителен. Никой не се идентифицира с някой мухльо, роб или обикновен орач. Той неизменно бива крал, кралица, генерал, велик учен, философ, пророк. Това не ви ли се струва поразително странно?
— Не съвсем. То ме поразява с това, че е неприложимо в случая с Денис. Ако притежава способността да прониква назад във времето, естествено е да достигне умовете, към които е най-силно привлечен. Те със сигурност са най-интересните. Ако можех да достигна миналото, точно тях бих опитал да сканирам.
— Добре. Така няма да стигнем доникъде. Твърдите, че сте се докоснали до неговата същност и той наистина е убеден, че е да Винчи.
— Да.
— Какъвто и да е източникът на тази нова идентификация, това го мотивира да прави неща, каквито не е опитвал никога преди. Следователно е нещо добро. Нека си тъне в своята заблуда. Ще се възползваме от нея възможно най-пълно.
— Дори ако той всъщност не е Денис Гайз?
— Вижте, той вече отговаря като Денис Гайз и действа по начин, както според него би действал Денис Гайз. Внезапно показва висока интелигентност и наченките на забележителни умения. Ако вдън душата си е избрал да бъде Леонардо да Винчи, един гений в света на дръвниците от двайсет и първия век какво значение има, след като се държи приемливо във всяко друго отношение? Всички ние си имаме своите лелеяни мечти и смешни заблуди. Има определени зони, където терапията престава да е терапевтична и се превръща просто в натрапване. Не му отнемайте бляновете. Учете външния човек у него на приемливо обществено поведение.
— Но това е повече от блян!
— Алек! Долу ръцете!
— Той е мой пациент.
— А аз съм твой шеф тук и съм длъжен да осигуря ефективната ти работа. Не виждам каква ще е ефективността на труда ти, ако следваш предначертаното от тази куриозна история с телепатия отвъд времето. Нашите действия трябва да се основават на познания, а не на догадки. Ние имаме познания върху параноята и то не от днес. Някои форми са доста безобидни. Оставете го с тази му роля и работете върху останалото. Вероятно ще забележите как с натрупването на опита, с придобиването на самоувереност, тази роля просто ще отшуми.
— Не ми оставяте особен избор.
— Не, не ви оставям.
— О’кей, ще постъпя както казвате.
— И ме дръжте в течение, неофициално, както и по каналите.
Алек кимна и стана да си ходи.
— И още нещичко… — рече д-р Чолмърс.
— Моля?
— Ще съм ви признателен, ако задържите тази хипотеза относно времето за себе си, поне засега.
— Защо?
— А ако има нещо вярно? Само предполагам, разбира се. Ще са необходими доста доказателства, доста изследвания. Една преждевременна реклама би била най-лошото нещо.
— Разбирам.
— Чудесно.
Алек излезе, прибра се в своята квартира и се опъна на леглото да размисли. По някое време заспа.
На другия ден Алек реши да остави Денис сам с уроците и рисуването, отбивайки се само за закуска, обяд и вечеря. Денис не бе особено общителен сутринта или по обед. След вечеря обаче се оживи, облегна се напред и втренчи погледа си в него.
— Тази… телепатична способност — поде той — е странно и чудесно нещо.
— Стори ми се, че нямаш намерение да се занимаваш с нея известно време.
— Това бе вчера. Казах, че засега няма да експериментирам с нея. Много добре. Мина известно време. Любопитството ми се изостри.
Алек цъкна с уста и поклати глава.